„Не видяхме лицето ѝ, но я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена“
За държаната в град Газа Даниела Гилбоа с български корени разказва майка ѝ.
„Мислихме, че не е жива. Не се беше свързала с нас и мислихме, че всеки, който не се обадил, значи не е жив. Знаехме, че са взети заложници, но не я бяхме видели в нито едно от видеата, които „Хамас“ публикуваше. Мислихме, че лежи мъртва във военната база. На 8 октомври се появи едно видео на „Хамас“ и на забавен каданс видяхме само част от главата ѝ. Горната част от косата ѝ. Не видяхме лицето ѝ, но я познахме. Така разбрахме, че е жива и че е отвлечена. Не знаехме в какво състояние е, не виждахме тялото ѝ, но тя седеше и разбрахме, че след като може да седи, значи е жива“, разказа Орли Гилбоа.
Майката на Даниела разказва, че през половината време от плена на дъщеря ѝ, тя и другите заложници са били под земята, а в следващите седем месеца са ги изпращали в различни жилища.
„Казвали са ѝ, че не е човешко същество, че заложник не може да има чувства. Не може да плаче, нито да се смее, нищо, дори не са ѝ позволявали да ходи на тоалетна, когато е поискала“, посочва жената.
Семейството трябва за втори път да преживее ужаса, че Даниела е мъртва
„Два месеца преди „Хамас“ да я освободят публикуваха снимки на Даниела. Не ѝ показваха лицето, но беше показано тялото ѝ и татуировките ѝ. Тя има специални татуировки. Те бяха снимали тялото, покрито с кръв и обявиха, че е ранена от военни бомби. Ние веднага разбрахме, че това е Даниела. Дотогава „Хамас“ не бяха публикували никакви снимки или видео, които да не се верни. И ние решихме, че е това е истина. Беше много трудно да видим това. В този момент всичко свърши за нас“, разказва Орли.
Три седмици след публикуваните снимки на Даниела властите съобщават на семейството, че Даниела е жива. А на 24 януари идва и новината за предстоящото ѝ освобождаване.
„В петък видяхме имената на момичетата, които „Хамас“ обяви, че ще освободи и видяхме името на Даниела. Късно през нощта израелските власти ни се обадиха и казаха, че е сигурно и тя ще бъде едно от освободените момичета. Но не повярвах, докато не я видях“, споделя още Орли.
„Когато ни заведоха в стаята, аз седнах за момент отпред на пейка, защото бях много развълнувана… Една стена ме делеше от нея, беше много емоционално за мен… След този момент със съпруга ми влезнахме в стаята и това, това беше най-щастливият ден в живота ми. Не мога да го опиша с думи. Това е като щастието, когато раждаш дете. Не може да се обясни. Слава Богу, че имахме този момент и тя се върна при нас“, споделя Орли.
Българските корени на Даниела Гилбоа
„Моят свекър, бащата на съпруга ми е българин. Цялото му семейство идва в Израел след Втората световна война, когато е на 5 години. Той ни разказваше, че по време на войната много българи християни са им помагали.“
Орли споделя, че когато българските власти са разбрали за отвличането на Даниела, веднага са се свързали със семейството.
„Знаете ли – сега разбрах какво разказваше свекърът ми за българския народ. Съпругът ми и Даниела – те също са българи“, споделя Орли.
Даниела Гилбоа след 15-те месеца в плен
„Пише песни, пее, свири на пиано. Иска да се развие по-професионално. Музиката е добър лечител за нея“, казва майката на Даниела.
