Едва 73 от 265 общини на територията на страната ни са готови да приложат принципа „замърсителя плаща“ за определяне на размера на такса битови отпадъци
По време на организираната от Националното сдружение на общините в Република България Годишна среща на местните власти в Албена министърът на финансите Теменужка Петрова каза пред участниците, че едва около 73, са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ за определяне на размера на такса битови отпадъци.
По думи на Петкова от много време стои темата с промяната за такса смет и срещу страната ни има образувана наказателна процедура. Предстои да бъдат направени анализи за риска от създалата се ситуация и да бъдат взети решения за търсене на изход.
За въвеждането на еврото
Теменужка Петкова обясни на кметовете, че според нея навлизането на еврото ще донесе по-голяма сигурност и стабилност, затова те не трябва да се притесняват, съответно и да успокояват страховете на хората по населените места. Според нея също с въвеждането на новата валута, освен по-голяма сигурност и стабилност, ще имаме и по-големи възможности за развитие на бизнеса, по-бърз достъп до финансовите пазари.
Проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)
Министърът на финансите припомни, че след седем поредни извънредни парламентарни избори и политическа нестабилност в страната, бюджет 2025 беше приет в средата на януари месец тази година. А спрямо периода до 31 август миналата година, през тази приходите са с 6 милиарда лева повече. Към същата дата за тази година, Петкова казва, че разходите са 57 милиарда лева, като най-голям ръст има в социалните и здравноосигурителните плащания, както и при капиталовите разходи, заради ускорение на темповете в реализиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Към проектите по Плана за възстановяване и устойчивост до момента са разплатени 2 милиарда лева.
„Бюджетното салдо към 31 август е на дефицит“, допълни Петкова, уточнявайки, че сумите са 3,4 милиарда лева по бюджета и 1,8 милиарда лева по средствата от Европейския съюз. Тя смята, че дефицитът до голяма степен ще бъде покрит до края на годината, когато плащанията по ПВУ се изпълнят.
Увеличение в разходите за персонал, ръст в социални плащания и пенсиите
Министърът на финансите отхвърли мненията, че хората са обеднели, тъй като към момента разходите за персонал са 3,7 милиарда лева повече. Ръст има при социалните плащания и пенсиите. Петкова посочи, че средната брутна заплата е нараснала с 13,6% за първо и второ тримесечие. „Средногодишната инфлация е 2,6 процента, като се очаква да стигне до 3,5-3,6 на 100“, посочи Теменужка Петкова.
Финансовият министър призова кметовете събираемостта на старите задължения да бъде засилена, тъй като според нея несъбраните вземания достигат около 1 милиард лева. Такса смет, данък превозни средства и данъка за недвижими имоти са най-големите неплатени суми. „Трябва да съберем една съществена част от тези вземания до края на годината“, посочи Петкова.
Дефицитът за бюджета за 2026 – максимум до 3% от българския Брутен вътрешен продукт
Дефицитът за бюджета за следващата година трябва да бъде максимум до 3% от Брутния вътрешен продукт на страната. Петкова заяви, че всичко над трите процента означава финансова несигурност. Тя допълни, че се извършват анализи и оценки в министерството на финансите, уверявайки участниците в Годишна среща на местните власти, че когато процесът приключи, ще бъде даден ход на съгласувателна процедура с НСОРБ.
Министърът на финансите увери участниците, че държавата няма да взема от общините преходните остатъци по бюджетите им за тази година. Тя обаче ги призова да планират разумно за какво ще харчат парите.
Споразумение между Българска банка за развитие и Министерството на финансите
Разплащанията по Приложение 3 са започнали в началото на юни месец и продължават, като до момента са изплатени 460 милиона лева и българските общини имат достъп до средствата. До края на годината кметствата ще получат 290 милиона лева през бюджета на държавата. До няколко дни ще бъде подписано споразумение между финансово министерство и Бългаска банка за развитие. Щом ресурсът по централния бюджет бъде разплатен, ще постъпи за финансиране през банката, като документите по проектите ще се преглеждат в МРРБ. Разплащания ще се правят, след като бъде предоставена информация на банката.
