360-годишната загадка на „Момичето с перлената обица“ – разкрита ли е най-накрая музата на Вермеер?
След повече от три века мистерия, един от най-емблематичните портрети в историята на изкуството – „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермеер – може би най-накрая получи своя отговор относно самоличността на модела. Британският експерт по изкуство Андрю Греъм-Диксън твърди, че загадъчното лице на платното принадлежи на Магдалена – десетгодишната дъщеря на богатите меценати на художника.
Откритието на Греъм-Диксън
В статия за The Times of London и в новата си книга „Вермеер: Изгубен и намерен живот“, Греъм-Диксън разкрива, че Вермеер е работил основно за холандската двойка Питер Класзон ван Руйвен и Мария де Кнуйт от Делфт. Двамата са били част от радикалното християнско движение „Ремонстранти“.
Според историка, момичето на портрета е техната дъщеря Магдалена, чието облекло напомня на библейската Мария Магдалена – символ за преданост и духовност. Той предполага, че около 1667 г., когато Магдалена е била около 12 години, тя е потвърдила своето посвещение на Христос.
Религиозният контекст на изкуството на Вермеер
Греъм-Диксън подчертава, че творбите на Вермеер са силно повлияни от религиозните вярвания на неговите меценати и собствените му духовни търсения като протестант, участвал в колегиантски събрания.
Дебатът сред изкуствоведите
Не всички експерти подкрепят тази теория. Рут Милингтън, автор на книгата „Муза: Разкриване на скритите фигури зад шедьоврите“, смята, че картината може да е „трони“ – художествена композиция, изобразяваща въображаема фигура, а не реален човек.
„Очарованието на тази картина е именно в мистерията на музата,“ коментира тя пред Daily Mail, добавяйки, че зрителите често тълкуват изкуството твърде биографично.
Мистерия, която вдъхновява
BBC припомня, че Вермеер е бил известен с това да оставя смисъла на своите картини отворен за интерпретация – подход, който прави „Момичето с перлената обица“ вечен символ на загадъчността.
Дори Трейси Шевалие, автор на едноименния роман, вдъхновил филма с Скарлет Йохансон през 2003 г., смята, че силата на картината е именно в нейната неразгаданост:
„Никога не можеш да отговориш на въпроса какво мисли или как се чувства. Ако тази загадка беше разгадана, вече щяхме да преминем към следващата картина.“
По публикацията работи: Далия Димитрова
