Цените на млечните продукти у нас – с 25% над европейските, показва проверка на КЗК
До 90% надценка върху млечните продукти – това е резултатът от мащабна проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), обхванала 50 търговски вериги и дребни търговци в над 500 обекта в страната.
За сравнение – в повечето държави от ЕС надценките варират между 25% и 35%. Данните бяха обсъдени в ефира на „Нова телевизия“ от икономиста Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Производителите алармират: проблемът е стар, но скрит от обществото
„Темата не е нова. Ние говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, коментира Зоров.
Според него, търговските вериги и посредници изкривяват крайните цени, а клаузите за „търговска тайна“ в договорите не позволяват производителите да разкрият цените, на които продават своите продукти.
Реални числа: до 90% надценка за кашкавал
Проверката на КЗК показва:
- Кашкавал – до 90% надценка
- Сирене – до 60% надценка
- Прясно мляко – до 80% надценка
Зоров допълни, че от 1 октомври 2022 г. цените за търговските вериги не са променяни, въпреки че на потребителите цените растат ежегодно, а веригите изискват допълнителни отстъпки.
Икономист: цените са с 25% над европейските при по-ниска покупателна способност
Юлиан Войнов цитира статистика, според която цените на млечните продукти у нас са средно с 25% над тези в ЕС, а покупателната способност на българина е едва 60% от средната за Европа.
„Същите продукти, произведени в България или в Западна Европа, се третират различно от веригите. Чуждите концерни получават по-ниски надценки, докато българските – до 90%“, обясни той.
Липса на прозрачност и неефективен контрол
Производителите нямат право да договарят пределна надценка или да изискват прозрачност в ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, веригите премахват продуктите му от рафтовете, въпреки платените такси за листване“, уточни Зоров.
Икономистът Войнов критикува и сайта за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, като „нефункционален“ и без възможност за сравнение по марки или тенденции.
Закон за ограничаване на надценките – бавен и блокиран
„Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността?“, запита Зоров, поставяйки въпроса чие доверие защитава управляващата власт – на потребителите или на големите вериги.
