Астрономията във Варна – традиция, наука и бъдеще
Народната астрономическа обсерватория „Николай Коперник“ е едно от най-ярките среди за научно любопитство и откривателски дух във Варна. С повече от шест десетилетия история, тя остава дом на млади изследователи, любители на звездите и почитатели на космоса. Директорът на обсерваторията, г-жа Снежина Димитрова, ни въвежда в света на астрономията, ракетомоделизма и модерните образователни програми.
Клубът по астрономия във Варна е създаден от ентусиасти преди повече от 65 години. Именно тогава започват и първите курсове по ракетомоделизъм – традиция, която и днес живее в сърцето на обсерваторията. „Поддържаме огъня на астрономията и ракетомоделизма, защото нашата наука обединява всички природни науки“, споделя Снежина Димитрова.
Днес младите варненци могат да се включат в различни кръжоци, където се обучават в наблюдение на метеори, променливи звезди, както и на Слънцето и неговата активност. В продължение на години обсерваторията е изпращала свои наблюдения до Белгийската кралска обсерватория – доказателство за високото ниво на работа и международното признание.
Образование и практически опит сред звездите
Основната мисия на обсерваторията е образователна. Учениците от Варна и региона посещават лекции и практически занятия в модерния Планетариум, където преживяват неповторимо пътешествие из Космоса. „За всяко дете това е приключение – нашият Планетариум е един от най-модерните в България“, казва Димитрова.
Обучението е насочено към активното участие на учениците – те не просто слушат, а творят. В залите могат да се видят ракети и модели, изработени от млади любители на науката, които печелят награди в национални и международни конкурси. Наскоро по повод Световната седмица на космоса, младежите създадоха и изстреляха водни ракети, както и изработиха самолети и хвърчила – истински празник на науката и въображението
Варненските астрономи настояват за опазване на авренската обсерватория
Историята на обсерваторията в Аврен е тясно свързана с тази във Варна. През 1973г. влиза в действие и още от началото той служи като лагер на ежегодните летни астрономически експедиции. Построена с труда и ентусиазма на варненските астрономи, тя дълги години е била част от техните наблюдателни експедиции. Телескопът там има исторически смисъл като първият български опит за изработване на професионален телескоп, Предназначен е бил за Националната обсерватория, но е пренесен в с.Аврен. Днес телескопът не работи, но връзката на обсерваторията с варненските асътрономи никога не е прекъсвала.
Вчера в ефира на националното радио кметът на Аврен обжяви, че поради пълна липса на поддръжка от страна на обсерваторията на сградата и околните и площи общината е прекратили договора за ползване.
Директорът на варненската обсерватория има друго мнение: „От 2009 година, когато станах директор, винаги сме имали достъп до сградата в Аврен и сме я поддържали в добро състояние. Сградата е собственост на общината, но се използва за наши експедиции и лагери.“ Обсерваторията остава символ на сътрудничеството между научните институции и местната власт.
Предизвикателствата на съвременната наука
Съвременните астрономически открития, като тези от телескопа „Джеймс Уеб“, променят начина, по който човечеството вижда Вселената. „Това не променя само България, а цялото човечество. До началото на XX век учените вярваха, че знаят всичко. Днес знаем, че познаваме едва 5% от Вселената“, отбелязва Димитрова.
Тази осъзната неизвестност подхранва любопитството и стремежа към нови знания. И макар светлинното замърсяване във Варна да пречи на част от наблюденията, обсерваторията намира решение чрез лагер-школи в Родопите, където млади астрономи изследват небето и представят своите открития на младежки конференции.
Космосът като вдъхновение и истина
В епоха, в която социалните мрежи разпространяват и научни, и псевдонаучни твърдения, ролята на обсерваторията е и просветителска. „Нашата мисия е да показваме истината – за Вселената, за Космоса, за движението на Земята“, подчертава директорът.
Кулата с махалото на Фуко във Варна напомня, че Земята се върти – и символично, и буквално. Върти се и обществото – към по-добро разбиране на науката, към повече критично мислене и уважение към фактите.
„Надявам се да няма повече хора, които вярват, че Земята е плоска. Нашата цел е да вдъхновяваме младите да се занимават с наука – тази, която ще движи света след 10, 50 или 100 години“, заключава Снежина Димитрова, директор на Народната астрономическа обсерваториум и планетариум „Николай Коперник“.
