Забрана за социални мрежи за деца под 15 г.: Експерти търсят баланса между защита и свобода

Може ли забраната на социални мрежи да предпази децата от дигиталните капани?

В последните седмици в обществото се разгоря дебат около предложението за забрана на достъп до социални мрежи за деца под 15 години. Темата съчетава етични, психологически и технологични аспекти и засяга пряко бъдещето на подрастващите в дигиталната ера.

Експертите: Сложен проблем, изискващ баланс

Психологът д-р Велислава Донкина и експертът по киберсигурност Христиан Даскалов споделиха своите гледни точки в ефира на NOVA NEWS.

Психологическа перспектива

Д-р Донкина подчерта, че прекомерната употреба на дигитални устройства от деца е факт, но пълната забрана крие и рискове. Според нея социалните мрежи са част от съвременния свят, в който децата растат.

„Една крайна забрана би могла да ограничи комуникацията между връстници и достъпа до полезна информация“, обясни тя.

Психологът даде примери с родители, които от ранна възраст използват телефони, за да успокоят или нахранят детето – практика, която според нея допринася за формиране на дигитални зависимости.

Технологичната страна на въпроса

Христиан Даскалов обърна внимание върху вече съществуващи практики по света. Австралия например е въвела ограничение до 16 години, а в Европа често се изисква родителско разрешение за регистрация в социални мрежи от непълнолетни.

От края на 2026 г. всяко европейско правителство ще трябва да предлага дигитален портфейл за самоличност, който може да позволи прецизен контрол върху възрастовите ограничения онлайн. Това решение може да направи забраните по-трудни за заобикаляне и да помогне и в други области – например ограничаване на достъпа до порнографско съдържание, което според Даскалов доминира в глобалния интернет трафик.

Общата позиция: Срещу крайностите

И двамата експерти са единодушни, че крайни мерки рядко дават най-добрия резултат. По-ефективен подход е комбинацията между родителска ангажираност, образование и разумно използване на технологиите.

По публикацията работи: Далия Димитрова