Еднояйчните близнаци може да имат различно IQ заради училищната среда
Ново проучване, публикувано в научното списание Acta Psychologica, поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че интелигентността е предимно генетично предопределена. Изследването показва, че еднояйчните близнаци, отгледани в различни семейства и училищни среди, могат да имат разлики в коефициента на интелигентност (IQ), сравними с тези между напълно непознати хора.
Какво установява изследването?
Резултатите са дело на когнитивния невролог Джаред Хорват и специалиста по човешко развитие Кейти Фабрикант. Екипът анализира съществуващи данни като включва ключов и често пренебрегван фактор – качеството и видът на училищното образование.
В изследването участват 87 двойки еднояйчни близнаци. Те са разделени в две групи – със сходен училищен опит и с различен. Учените откриват, че колкото по-големи са различията в училищната среда, толкова по-значителни са разликите в резултатите от IQ тестове.
Факти и ключови данни
- Разликата в IQ между близнаци, обучавани в различни училища, достига около 15 точки – равна на средната разлика между хора без роднинска връзка.
- Проучването включва само десет двойки близнаци с напълно сходен училищен опит, което според учените ограничава обобщаването на резултатите.
- Ефектът на училищната среда е по-силен от влиянието на отделни учители или приятелски кръгове.
Исторически контекст
Първоначалният IQ тест, създаден през 1905 г., е имал за цел да открива деца, нуждаещи се от допълнителна образователна помощ, а не да измерва „вродена“ интелигентност. В последните десетилетия науката установява, че средните резултати от IQ тестове в световен мащаб растат – явление, което все повече се свързва с подобрено образование.
Въпреки това, определянето на точната роля на училищното обучение върху интелигентността остава предизвикателство, тъй като то е обвързано с множество други фактори от социалната и културната среда.
Заключение
Изследването показва, че образованието може да има по-силно влияние върху развитието на ума от чисто генетичните фактори. Според авторите предстои още много работа, за да се разбере как различните компоненти на средата оформят нашите когнитивни способности и мислене.
По публикацията работи: Далия Димитрова
