Когато Кристин и Ерик пристигат в България през 2016 г., тяхната цел е проста: „спокоен ритъм на живот, заобиколени от зашеметяваща природа и ниски разходи за живот“. Според публикации те купуват вила с четири спални за около 242 000 паунда, с конюшни и земя за конете си в подножието на Стара планина в района на Севлиево. Но девет години по-късно двойката „казва, че отчаяно иска да напусне България“ и обявяват жилището си за продажба и се подготвят да напуснат България „завинаги веднага щом го продадат“.
„По-бавен ритъм“, ала скъпо и с лошо обслужване
Ерик, 70-годишен, описва първоначално идилията: „Със сигурност е по-бавен ритъм на живот и през лятото е доста над 30 °C… Но хората са друг тип, дори в хубавото време те носят лица, сякаш е влажна неделя.“ Кристин има по-негативна оценка: „Хората обичат да казват, че тук са по-евтини хранителни стоки, но всъщност е същото и някои неща са много по-скъпи, отколкото във Франция и Германия.“ „Пътували сме много по света и сме се радвали на несравнимо обслужване, но в България е абсолютно ужасно.“ С други думи: реалността не отговаря на маркетинговата идея, подкрепена от ниски разходи и добра услуга.
Здравната система е смъртоносна
Двойката посочва, че най-големият проблем е здравеопазването в страната. Кристин разказва:„Когато за първи път пристигнахме… бях на лекарството Cordarone за нередовен сърдечен ритъм… след шест месеца трябваше да го спра — но три години по-късно лекарите все още настояваха да го приемам.“ В резултатът на „продължителната употреба на лекарството то е причинила увреждане на сърцето и щитовидната жлеза“. След това, през 2020 г., лекарите я прехвърлят на лекарството Xulthophy за диабет тип 2, а четири години по-късно тялото ѝ „се изключва“. В крайна сметка Кристин плаща за частен преглед при лекар специалист, който най-накрая ѝ предписва правилното лекарство, но тя продължава да страда от здравословни проблеми, включително болезнени стави, възпаление на костите и лоша бъбречна функция. „Ние предпочитаме да напуснем, защото здравеопазването е далеч от стандартите в Западна Европа – два пъти вече почти ме убиха и се страхувам, че третия път ще го направят.“ Кристин споделя, че е потърсила частен лекар, който най-накрая ѝ е предписал правилното лечение, но последиците остават (болезнени стави, възпаление на костите, лоша бъбречна функция).
Политика, корупция и усещане за застой
Кристин посочва, че след първоначалния „меден месец“ настроението се променило:„Когато се преместиш тук, имаш меден месец… но след това нещата се променят, хората носят розови очила и се наслаждават на по-бавния ритъм на живот, но това бързо изчезва.“ „Цялото място сякаш няма посока. След като се заинтересувах какво се случва в страната, стана очевидно, че има много корупция, която все още съществува – … Тук се чувствам като в кораб без кормило, който се носи по течението.“ Двойката отбелязва, че през деветте години престой „имаше чести парламентарни избори. Всички правителства, които бяха сформирани, бяха коалиции.“ Това допринася за усещането за местна нестабилност и липса на дългосрочна визия.
Решението: продажба и ново начало
В крайна сметка Кристин и Ерик влизат в режим на излизане от България: те обявяват своя дом – вила с конюшни и земя – за продажба и планират да пренесат двата си коня, две кучета и две котки във Франция.
Ерик допълва: „България трябваше да бъде ‘не’, Франция щеше да е първият избор, но щеше да е твърде трудно да се преместят конете на това разстояние за четири дни.“ Кристин обобщава: „Това беше крива на обучение за нас, научихме адски много тук… Научаваш за източния начин на живот и това определено ти отваря очите и те кара да оцениш това, че си британец, който има стандарти, строителни норми и разпоредби.“
Историята на Кристин и Ерик споделена в един от най-големите и вличтелни ежедневници „Дейли Мейл“ разказва как мечтата за нов живот в българия се сблъска с особената реалност на разминаване между очаквания и практиктически условия, където здравна система е неразвита, а надделява усещане за бюрокрация, нестабилност и несигурност. Въпреки предимствата (природа, спокойствие, времето), британците решават, че не могат да пренебрегнат своето здраве и стандарт на живот и затова взимат решение да се завърнат в Западна Европа.
