В съвременния свят визуалната информация има огромно влияние върху начина, по който хората формират представи за реалността. Нереалните изображения, създадени чрез изкуствен интелект, могат да изглеждат изключително убедително и да създадат впечатление за събития или факти, които никога не са се случили. Това размива границата между достоверното и фиктивното, като въвежда зрителя в заблуда. Дори наличието на проверена информация не компенсира напълно първоначалното впечатление: възприятията вече са подменени, което прави трудна обективната оценка на фактите. Първоначалната заблуда създава основа за по-нататъшни влияния и социални реакции, които трудно могат да бъдат контролирани.
След като индивидуалното възприятие е подменено чрез визуални заблуди, ефектът се разпростира върху ключови социални структури. Медии, образователни системи, икономика и органи за сигурност могат да бъдат засегнати, когато фалшивите образи започнат да се възприемат като реални. Доверие към тези институции се намалява, а способността на обществото да взема информирани решения отслабва. Когато голям брой хора базират мнението си върху заблуждаващи визуални материали, това създава уязвимост към допълнителни влияния и увеличава риска от социална нестабилност.
Масовото разпространение на нереални изображения води до фалшиви представи
Това провокира социални, политически или икономически реакции и хората, вече изложени на заблудите, реагират емоционално и често импулсивно. В резултат настъпва объркване, което затруднява рационалното вземане на решения и способността на обществото да се ориентира в реалността. Криза, провокирана от визуални заблуди, може да се прояви като масови недоразумения, паника или конфликт между различни групи, което усилва социалното напрежение.
Бърз преглед на достоверността на разните фалшиви изображения показва, че например в провинция Цинхай в Китай няма висящо село, а има висящото село в Китай, но то изглежда далеч по- малко необикновено. И все пак измамноъто судуржание далеч по- бързо се разпространява в интернет от едни реалните снимки и надеждни данни. С измамен характер бе и съдържанието относно визитата на известни музиканти при Фил Колонс, както масово разпространяваните напоследък видеа, при които котка спасява бебе в градска къща от нападаща го агресивна мечка и други подобни масово разпространявани измислици, които макар да са извън всвякаква логика и достоверност срещат широко внимание, доверие и споделяне.
При продължително излагане на нереални визуални материали обществото започва постепенно да възприема тези разкази като част от ежедневната реалност. Това води до промяна на критериите за достоверност: новите стандарти се базират на фалшиви или полуистинни образи, а хората свикват с несигурността. Постепенно изкривените визуални разкази се нормализират, а способността за критично оценяване на информацията намалява. Като резултат обществото започва да приема за реално това, което е конструирано да изглежда вярно, но всъщност е измислено.
Масови психологически последствия
Заблуждаващите изображения имат трайни психологически ефекти. Те подкопават доверието между хората и към институциите, засилват поляризацията и намаляват критичното мислене. Хората стават по-склонни да приемат неверни разкази за истински, което създава уязвимо общество. В дългосрочен план способността за рационално оценяване на фактите се подкопава, а индивидите и групите стават лесна цел за всякакви форми на манипулация.
Публикуването на нереални изображения и виеа, генериранои от изкуствен интелект обаче са явления, въвеждащи хората в масови заблуди, психози и изкривяват представите им за реално, възможно и истинно. Този процес включва постепенно изкривяване на възприятията, влияние върху социалните структури, провокиране на кризисни ситуации и нормализиране на фалшивите разкази. В резултат обществото губи способността си да оценява фактите обективно и става уязвимо за манипулация. В епохата на дигитални технологии и масова визуална информация това е ключов риск за социалната стабилност и рационалното мислене на хората.
