Тол камерите – голямата информационна дупка между АПИ и МВР

АПИ и МВР не знаят какви данни обменят от тол камерите – въпросът за личната информация остава отворен

Адвокат Юлиан Дацев е получил странен отговор по Закона за достъп до обществена информация, след като е поискал точни данни за това колко информация Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) предоставя на Министерството на вътрешните работи (МВР) от своите тол камери. Оказва се, че нито АПИ, нито МВР разполагат със статистика за този обмен.

Как работи системата с тол камери?

На сайта на Националното тол управление шофьорите могат да проверят средната скорост по конкретни участъци и да видят къде се осъществява контрол. За това се използват камери, поставени в началото и края на пътната отсечка, които регистрират преминаванията на превозните средства.

Какво е поискал адвокат Дацев?

Дацев е отправил официално запитване до АПИ за броя на регистрираните преминавания от януари до септември, както и за периода 2023 – 2025 г. Интересували го също броят на съхраняваните в момента данни и този на вече изтритите записи.

От АПИ са предоставили единствено информация за броя преминавания, но заявяват, че не поддържат статистика за останалите въпроси. Подобен отговор е получил и от МВР.

Несъответствия с обществената поръчка

Случаят буди въпроси, тъй като в обществената поръчка за система за бекъп и архивиране с капацитет 480 терабайта е записано, че тя трябва да съхранява снимки и данни за всички регистрирани преминавания, включително нарушения. Това поставя под съмнение твърденията, че данните не се пазят.

Лични данни и рискове за неприкосновеността

Адвокат Дацев напомня, че информацията от тол камерите се отнася до лични данни на собствениците на автомобилите. „Как единият не знае какво е предал, а другият – какво е получил?“ – пита той.

Заедно с адвокат Полина Велчева те оспорват във Върховния административен съд част от инструкцията за обмен на информация между АПИ, МВР и Агенция „Митници“.

Международни примери за навлизане в личния живот

Двамата юристи посочват съдебни практики от чужбина и описват хипотетични ситуации, в които проследяването с тол камери би могло да разкрие лични пътувания – като посещения при психиатър, пластичен хирург, клиника за аборти, център за лечение на СПИН или стриптийз клуб.