Варна пак в оранжева зона (разследване)

Докато обществото се кара за цената на сините и зелените зони, над Варна се разстила постоянна и реална опасност – оранжевото сияние на нощното небе. Този оранжев агент не е далечно явление или романтично изживяване, а е следа от азотни окиси и силнокиселинни фини прахови частици, най-вероятно изхвърлени от торовия завод до Морската столица. „Лисичата опашка“ както местните хора наричат токсичния пушек от високите комини, не е просто индустриален отпадък или знак за прогрес, а е символ на едно безконтролно замърсяване, което тихо отнема здравето на гражданите и гости на Варна, заради едни мащабни печалбите в джобовете на едни чужди компании с чуждестранни собственици.

Изпусканията на отровните азотни окиси са резултат на химически дейности в близкия до града торов завод и са честосрещани в региона явления, поради това, че макар комините на заводите да са разположени високо, редовното ниско атмосферно налягане и атмосферни циркулации водят токсините от сушата към морето и ниските части на Морската столица. Тази сутрин обгазен бе почти целия град, включително редица места на север от града.  Допълнително липсата на широк правителствен мониторинг на чистотата на въздуха и отсъствието на предупредителна система подлага гражданите на сериозен риск за здравето, защото те не са в състояние да се предпазят. През нощта когато хората са най- неподготвени за интоксикациите, непринудено непредпазливи и съответно са най- занижени мерките за контрол се случват и най-мащабните токсични обгазявания на Морската столица. Затова не е учудващо, че респираторните заболявания и алергиите са най-често срещаните оплаквания и хроноически болести, а за местните специалисти по уши-нос -гърл и алерголози графиците са пълни за месец напред.

Планините от фосфогипс – радиационни хълмове край Варна

На километри от центъра, в района на Повеляново, се издигат новите „вершини“ на варненската индустрия – планини от фосфогипс. Те не са просто отпадък, а токсична смес от тежки метали и радиоактивни елементи, които вятърът редовно разнася над региона. Прахът е толкова фин и корозиращ, че дори специализираните камиони, използвани за превоза му, се разпадат преждевременно. Това не са природни форми – това са монументи на безотговорността.

Докато Европа следва принципа „замърсителят плаща“, във Варна реалността е друга – „замърсителят печели“. Собственикът на завода не само не подпомага местната общност, но открито демонстрира пренебрежение. Участва в показни събития с луксозните си автомобили, а когато е възпрян от закона, просто се изнася да живее на по-чисто място – в чужбина. И сам публично признава: може да си позволи подобни практики само в общини като нашите.

И реално погледнато нима не сме търпеливи, безгласни и сякаш привикнали към вредите? При всичките разногласни интереси и субективни нагласи – азотните окиси и фосфогипсовия прах са реално отровни вечества, защото дразнят и увреждат дихателната система, образувайки киселини, които изгарят клетките на бронхите. Те нарушават кислородния обмен, като увреждат алвеолите и предизвикват хипоксия. Освен това генерират свободни радикали, които повишават оксидативния стрес и водят до хронични заболявания. По време на сън рискът е по-голям, защото дишането е по-дълбоко, защитните реакции са потиснати и газовете се задържат по-дълго в белите дробове.

Под обсадата ли сме на безразличието?

Варна е красива, но изтощена – обсадена от мръсен въздух, морална апатия и спекуланти, които източват и природата, и духа ѝ. Промяната няма да дойде с нови зони за паркиране, а с осъзнаването на индивидуалната и колективната, на фирмената и институционалната отговорност.

Когато признаем, че мълчанието ни е част от проблема, ще направим първата крачка към една по- чиста и достойна Варна.

Можем да продължаваме да дишаме отровата като следваме някои навици да  свеждаме глава. А можем да се изправим срещу оранжевата зона и да си върнем чистия въздух на морска Варна.