Нова екзопланета в обитаемата зона дава надежда за откриване на живот извън Слънчевата система
Международен екип астрономи, включително учени от Университета на Пенсилвания (Penn State), обяви откриването на екзопланета GJ 251 c, разположена на по-малко от 20 светлинни години от Земята. Тази планета е почти четири пъти по-масивна от нашата и вероятно има скалиста структура, което я прави класифицирана като „супер-Земя“.
Планета в „зоната на Златокоска“
Според астронома Суврат Махадеван, съавтор на изследването, публикувано в The Astronomical Journal, GJ 251 c се намира в т.нар. обитаема зона – оптимално разстояние от своята звезда, където може да се поддържа течна вода, ако атмосферата е подходяща.
През последните десетилетия търсенето на подобни планети стимулира разработката на авангардни телескопи и сложни компютърни модели, способни да улавят и най-слабите сигнали от звездната светлина.
Технологията зад откритието
GJ 251 c е открита с помощта на Habitable-Zone Planet Finder (HPF) – прецизен инфрачервен спектрограф, инсталиран на телескопа Hobby-Eberly в обсерваторията McDonald, Тексас. HPF е създаден от екип в Penn State с цел да намира планети, които са в обитаемите зони на близки звезди.
Махадеван подчертава:
„Тази планета е един от най-добрите кандидати през следващите 5–10 години за търсене на признаци на атмосфера, която може да поддържа живот.“
20 години наблюдения и втора планета в системата
Астрономите са анализирали данни, събирани повече от две десетилетия. Те са наблюдавали „клатенето“ на звездата GJ 251, предизвикано от гравитационното влияние на планетите ѝ.
Първоначално е била позната единствено вътрешната планета GJ 251 b, обикаляща за 14 дни. Новите измервания с HPF са разкрили по-масивната GJ 251 c с орбитален период от 54 дни.
Резултатите са потвърдени и с помощта на спектрометъра NEID в обсерваторията Kitt Peak, Аризона.
Предизвикателствата при откриването
Според Махадеван едно от най-трудните предизвикателства е отделянето на сигнала на планетата от активността на звездата, като слънчеви петна и изригвания, които могат да имитират нейното присъствие. За да елиминират шумовете, учените са използвали сложни компютърни алгоритми, анализиращи сигналите при различни дължини на вълните.
Ерик Форд от Penn State допълва, че именно комбинацията от високорезолюционни данни и модерни статистически методи е довела до това значимо откритие.
Поглед към бъдещето
Макар в момента да не можем да наблюдаваме директно GJ 251 c, следващото поколение 30-метрови телескопи ще дадат възможност да се изследва нейната атмосфера и да се търсят химически признаци на живот.
„Това е само началото – най-вълнуващото тепърва предстои,“ казва Махадеван, подчертавайки ролята на новите технологии и обучението на млади учени, които ще продължат изследванията за обитаеми светове.
Откриването на GJ 251 c е голяма крачка напред в мисията за намиране на живот извън нашата Слънчева система – и вероятно един ден ще даде отговор на най-големия въпрос: Сами ли сме във Вселената?
По публикацията работи: Далия Димитрова
