Зимата, когато морето мълчеше: Историята на арктическия студ в България

Когато Черно море замръзна: Арктическият студ през 1929 г. в България

Зимата на 1928–1929 г. остава в историята като една от най-суровите, преживени в България и Европа. Изключително ниските температури, сковаващият студ и продължителните виелици спират транспорт, изолират цели населени места и оставят следа, която поколения наред разказват с възхита и респект. Най-невероятното природно явление за страната тогава е замръзването на Черно море — събитие, което се случва изключително рядко.

Причините за ледената зима – арктически фронт от североизток

В началото на януари 1929 г. над Европа нахлува мощен арктически фронт, носещ студени маси от Сибир и Русия. Силните североизточни ветрове понижават температурите по българското Черноморие до -15, а на места дори до -20 градуса по Целзий. Постоянният студ без затопляне в продължение на седмици бързо охлажда морската вода, а в края на месеца повърхността започва да се покрива с лед.

Според архивни данни, край Варна и Балчик ледът достига на десетки метри от брега, а на места — до 300–400 метра навътре. В района на Бургас замръзналата повърхност прониква един километър в морето, а заливите и лагуните са изцяло блокирани от лед.

Спомени от очевидци – „Ходехме по морето“

Хроники от вестниците „Варненски новини“ и „Бургаски глас“ описват как любопитни жители излизат да видят чудото. Деца се пързалят по леда, а рибари пробиват дупки, за да проверят движението на вода под повърхността. Някои по-смели достига̀т края на ледената покривка — стотици метри от сушата.

„Цялото море беше станало като поле… само далеч, при хоризонта, се виждаше тънка ивица вода“, спомня си жител на Варна, цитиран от историка Христо Славов.

Десет дни ледено море

От края на януари до първата седмица на февруари 1929 г. морето остава замръзнало. Температурите не се покачват над нулата, а ледът в плитчините достига дебелина от 20–25 см. Когато вятърът стихва, повърхността се превръща в гладко, блестящо огледало.

Към средата на февруари идва постепенно затопляне, ледът се пропуква и започва да се разпада. Но белоснежната морска равнина остава ярък спомен за всички свидетели.

Реакцията на хората – чудо и предупреждение

Местните жители виждат в явлението едновременно чудо и предупреждение. Свещеници отслужват молебени за по-мека зима, вярвайки, че замръзването е проявление на „Божия гняв“. В същото време България попада в международните хроники като „място, където самото море замръзва“.

Редките фотографии от онези дни показват варненския кей, обсипан с ледени сталактити, и лодки, затиснати от дебели ледени пластове в Бургас.

Легенда, която няма повторение

Оттогава Черно море не е замръзвало в такива мащаби. Зимата на 1929 г. остава символ на суровостта на природата и напомняне за нашата крехкост пред нейната сила.

„Морето тогава не пееше, то мълчеше — и това беше най-странното мълчание, което човек може да чуе“, споделя варненският поет Иван Христов.

По публикацията работи: Далия Димитрова