Имен ден днес: Почитаме Света Анастасия Римлянка – красавицата, преминала през адски мъчения заради вярата си
Днес, 29 октомври, Православната църква почита паметта на Света преподобномъченица Анастасия Римлянка, а имен ден празнуват всички дами, носещи красивото име Анастасия. Историята на светицата е разказ за непоклатима вяра, неземна красота и нечовешка жестокост, оставил дълбока следа в християнската история.
Коя е Света Анастасия Римлянка?
Житието на светицата ни връща в III век по време на управлението на император Деций, известен с жестоките си гонения срещу християните. В покрайнините на Рим съществувала девическа общност, където млади жени се посвещавали на служение на Бога, водени от мъдрата и благочестива игуменка София.
От сираче до посветена на Бога девойка
Сред тях била и Анастасия – девойка, останала сираче едва на тригодишна възраст. Отгледана и възпитана в християнските добродетели от своята духовна майка София, Анастасия израснала като девойка с чудна красота. Когато навършила 20 години, славата ѝ се разнесла из Рим и много знатни мъже поискали ръката ѝ. Въпреки многобройните предложения за брак, тя останала непреклонна в решението си да посвети живота си изцяло на Бога и отхвърляла всички.
Жестоките гонения и нечовешките мъчения
Нейната вяра и отказът ѝ да почита езическите богове не останали незабелязани. Фанатизирани езичници донесли на римския управител Пров за красивата девойка, която не уважава боговете. Той незабавно изпратил войници да я доведат, с което започнал и нейният мъченически път.
По заповед на управителя, красивата Анастасия била подложена на страшни и нечовешки мъчения, които потресли дори свикналата на кървави зрелища римска тълпа. Народът с ужас започнал да укорява управителя за неговата жестокост.
Мъченията, които разумът не може да побере
Според житието ѝ, мъчителите разпънали Анастасия на четири стълба с лице надолу. Под нея запалили огън със сяра и смола, като едновременно с това я опушвали със зловонен дим и безмилостно я биели с тояги по гърба. Дори в най-големите страдания, от устата ѝ не излизал стон, а само думите на Давидовия псалом: “Помилуй ме, Боже”.
Когато палачите се изморили, те я отвързали, за да я подложат на ново, още по-жестоко изтезание. Привързали я към колело и въртейки го, счупили всичките ѝ кости и изпокъсали сухожилията ѝ. Мъченията продължили с изтръгване на ноктите от ръцете и краката, а след това и отсичането на самите крайници. С клещи избили зъбите ѝ и изтръгнали езика ѝ.
Смърт и святост
По време на тези мъчения един християнин на име Кирил се смилил над изнемогващата девойка и ѝ подал вода на два пъти. Заради този акт на милосърдие той също бил наказан със смърт. Накрая, по заповед на мъчителя, осакатеното тяло на Света Анастасия било обезглавено и хвърлено извън града за храна на зверовете.
Тялото ѝ обаче останало недокоснато. Според преданието, ангел се явил на игуменката София и ѝ разкрил какво се е случило с нейната духовна дъщеря. Старицата отишла на мястото и намерила тялото, но нямала сили да го погребе сама. Двама християни ѝ помогнали и заедно положили с благоговение мощите на великомъченицата в земята. Така завършил земният път на Света Анастасия Римлянка, превърнала се в символ на непоколебимата сила на духа и вярата.
