Знаете ли къде се намира това мистично място край Варна. Там се пазят тайните на древен свят

Пещера „Темната дупка“, известна и като „Белославска“, се намира близо до град Белослав, само на около 1 км северно от жп гарата. Тя е разположена в района на „Побитите камъни“ и е леснодостъпна пешеходно.

Пещерата „Темната дупка“ се намира североизточно от гр. Белослав в местността „Тепавицата“, в непосредствена близост до последните къщи на квартал „Акациите“, предава svobodnovreme

Пещерата представлява плитка карстова форма, образувана в долноеоценските седименти на Дикилиташката свита – пластове от алеврити и песъчливи, биогенни и микробиални варовици. Дължината и е 26 м, запазените ширина и височина на входа – съответно 8 м и 3,5 м. Състои се от две свързани галерийни пространства, като във вътрешното има естествена вертикална шахта.

През 1948 г. Я. Петрбок и А. Вълканов правят сондажни проучвания около входа и попадат на кости от плейстоценска фауна. През 1953 г. М. Мирчев, Н. Карножицки и Д. Златарски извършват разкопаване около входа и откриват там фосили. През 1955 г. А. Маргос залага сондаж на 5 м навътре от входа на пещерата, в който открива части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена (Hyaena spelaea), див кон (Equus caballus Lin), пещерна мечка (Ursus splenius), един кремъчен къс със следи от интенционално въздействие и пет керамични фрагмента.

В периода 1941-1944 г. пещерата е използвана от Приморския партизански отряд „Васил Левски“ за срещи с партийни функционери. Във връзка с добива на инертни материали за строителни нужди в средата на ХХ в. са нанесени изменения върху конфигурацията на терена пред и под нивото на входа на пещерата. След 1956 г. тя е използвана за кошара, а не до отдавна местното население гори в нея автомобилни гуми с цел извличане на металните им оплетки. В следствие на проведени археологически проучвания през 2014 г. и резултатите на по-ранните изследвания, може да се заключи, че пещерата е използвана за леговище от плейстоценски хищници. Липсата на културни останки вероятно се дължи на унищожаването при кариерен добив на варовик на пода на входната галерия – най-удобното за обитаване пространство.