Пунктове за скрап замърсяват Варна (видео)

Напоследък граждани забелязват за нелегални палища на ул. „Атанас Москов“ 33 във Варна, необичайни миризми и гъст дим, излизащ от пункт за вторични суровини, разположен в географския център на Морската столица. Според свидетелствата, най-често след залез слънце се наблюдава черен дим и неприятен газов аромат, който се засилва в безветрени вечери. Гражданите изразяват притеснения, че това може да е следствие от незаконно изгаряне на кабели и други отпадъци с цел добив на цветни метали. По темата направиха публикации и местни общински съветници.

Някои от подалите сигнали твърдят, че са виждали работници да вкарват торби с кабели в двора на пункта, да ги разполагат на черна повърхност и да ги подпалват с течности. Те добавят, че при тези случаи димът се движи бавно, „залепва“ над сградите и се задържа над улиците за часове.

Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) бяха потърсени за среща с медия „Нова Варна“ и секретаря на директора заяви, че „той приема за среща всеки ден и на никого не отказва“, след което от институцията не отговориха на молбата за среща вече десет дни. Не разполагаме със становище те да са извършали каквито и да е проверки на въпросните обекти и до момента няма публично оповестени резултати от измервания на емисиите в този район с мобилната станция за еклогични  измервания.

При изгаряне на кабели се отделят токсини и метални частици

Кабелите съдържат мед, алуминий, пластмасова изолация (PVC, PE и др.), понякога съдържащи олово, кадмий, арсен и други добавки. Когато се изгарят неконтролирано, те отделят комплекс от опасни емисии:

• Диоксини и фурани — много токсични устойчиви органични замърсители, способни да се натрупват в хранителните вериги и да причиняват рак, имунни и хормонални нарушения. При изгаряне на пластмаси с хлор (като PVC) се образуват диоксини в остатък.
• Летливи органични съединения (ЛОС) – бензен, толуен, ксилен и други съединения, които могат да дразнят дихателната система, да причинят главоболие, замайване или увреждания при продължително излагане.
• Олово, кадмий, арсен – метални частици, които при вдишване или попадане в почвата могат да предизвикат неврологични и бъбречни увреждания, особено при деца.
• Прахови частици (PM10, PM2.5, черен въглерод) – могат да проникнат дълбоко в дихателната система, да влошат астма и други белодробни заболявания.
• Серен диоксид (SO₂) и азотни оксиди (NOₓ) – образуват се при изгарянето на добавките и замърсителите в изолацията; тези газове дразнят дихателната система и подпомагат образуването на смог и озон при взаимодействие.

Според Наредба № 6/2004 за инсталации за изгаряне, допустимите емисии трябва да са под строго регламентирани граници (например, диоксини ≤ 0,1 ng/m³). Но пунктовете за вторични суровини обикновено не разполагат с такива пречиствателни съоръжения и не се използват като инсталации за изгаряне по законен ред.

Риск за здравето и околната среда

Град Варна често е възприеман като крайбрежен, но в някои квартали се усеща ефект на задържане на замърсявания при безветрени периоди — т.е. условия, наподобяващи минимална циркулация, което прави района “котловина” за замърсявания. В такива условия токсичният дим и газовете могат да се концентрират в ниските слоеве на атмосферата, което увеличава излагането на хора.

Подобни замърсявания могат да предизвикат:

• хронична кашлица, дразнене на гърлото и носа
• влошаване на астма и други респираторни заболявания
• повишен риск за хронични заболявания при продължително излагане
• натрупване на тежки метали в почвата и растенията – възможно вредно влияние върху хранителните вериги
• естетичен и социален дискомфорт (миризми, дим, странични ефекти)

В град с гъста застроеност и близост между жилища и индустриални обекти, такива практики са особено опасни. Необходим е строг контрол и мониторинг на въздуха.

Ще има ли контрол, превенция и санкции?

В социалните мрежи вече се появиха апели за незабавна проверка и мониторинг – РИОСВ и околни институции трябва да извършат измервания на въздуха (концентрации на диоксини, ЛОС, прахови частици, метали) в района на ул. „Атанас Москов“ 33 и в близките квартали.

Ако се докаже незаконна дейност, операторът на пункта трябва да бъде санкциониран според Закона за опазване на околната среда и Закона за отпадъците. Законовите пунктове за вторични суровини трябва да имат алтернативни методи за разделяне, белене, химично третиране или механични методи, за да се избегне изгаряне. Такива технологии вече се използват в лицензираните инсталации.  Местните жители трябва да бъдат уведомени за рисковете и включени в обществен контрол чрез граждански инициативи и прозрачност. Нужно е институционално сътрудничество като община, РИОСВ, МВР, прокуратурата и доброволчески екологични организации трябва да работят съвместно за проследяване и пресичане на незаконните дейности.

Изгарянето на кабели в пункт за вторични суровини носи реални рискове за здравето, околната среда и качеството на живот в кварталите около него. Особено в контекста на град като Варна, където замърсяванията могат да се задържат поради географски условия и където има рвязко завишение напоследък на респираторни и алергични реакции, особено сред подрастващите и възрастните хора. Затова е важно гражданите да продължат да сигнализират за нарушенията, а институциите да действат бързо, ефективно и превантивно за да осигурят общественото здраве и околната среда.