Българското пчеларство в криза – как природата променя занаята?

Пчелите у нас оцеляват все по-трудно: Климатичните промени застрашават пчеларството и биоразнообразието

Климатичните промени вече оставят тежък отпечатък върху пчелите и растенията в България. Необичайно топли зими, последвани от дълга суша и горещи лета, поставят на изпитание както дивите, така и медоносните пчели. По данни на експерти, страната ни приютява между 600 и 800 вида, но смъртността им расте тревожно, а загубите през миналата зима достигат до 70% в някои региони.

Сушата и горещините – най-големият летен враг

Според Националния институт по метеорология и хидрология лятото на 2025 г. е едно от най-сухите от средата на XX век. Това доведе до недостиг на храна за пчелите и постави България сред 10-те страни в Европа с най-много горски пожари (данни: Европейска информационна система на горските пожари).
Високите температури ограничават отделянето на нектар от растенията, което отслабва пчелните семейства и намалява шансовете им за оцеляване през зимата.

Топлите зими – капан за опрашителите

Зазимяването на пчелите е ключово за тяхното оцеляване. Тази година обаче резките температурни смени през зимата подлъгаха пчелите да търсят цъфтящи растения, когато такива липсват. Резултатът – гладна смърт и масови загуби: в Плевенско – до 70%, в Русенско – до 100%.

Климатичен стрес и болести

Агрономи като Роман Рачков предупреждават, че топлинният стрес отслабва имунната защита на пчелите, улеснявайки инфекции като вариатоза и нозематоза. При дивите пчели това е още по-опасно, защото те нямат пчелари, които да се грижат за тях.

Разпад на природния баланс

Разминаването във времето на цъфтежа на растенията и активността на пчелите застрашава опрашването, пише Климатека. Пример: съсънката (Pulsatilla vulgaris) разчита на един вид дива пчела (Osmia bicolor) – ако те не съвпаднат във времето, растението остава неопрашено и може да изчезне.

Пчеларите на ръба на оцеляване

Държавен фонд „Земеделие“ отпусна близо 6 млн. лева помощ за пчеларите, но усвояването остава ниско – около 5%. Мнозина се отказват от занаята, а останалите работят в трудни условия. Красимир Костов от с. Езерец, с над 25 години опит, споделя, че климатичните промени силно влияят на добивите в Северна Добруджа.

Адаптация и хитрини за защита

Пчеларите използват изпитани методи: боядисване на кошерите в бяло, осигуряване на сянка от дървета, проветряване чрез разширяване на входовете и поставяне на мрежи, както и постоянен достъп до прясна вода.

Малки инициативи като „бомбички със семена“ – топчета със смес от диви цветя – също помагат на опрашителите, като увеличават хранителната база.

Какво можем да направим?

Пчелите са ключов индикатор за здравето на природата. Загубата им е предупредителен сигнал за сериозни екологични проблеми. С грижа, адаптация и активна подкрепа можем да съхраним не само пчеларството, но и баланса в екосистемите. Опазването на пчелите е обща отговорност за бъдещето.

По публикацията работи: Далия Димитрова