Земетресението край Ксанти: Защо бе усетено в България и какво разкриват сеизмолозите?
На 5 ноември Северна Гърция бе разтърсена от земетресение с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер. Епицентърът се намира близо до Ксанти, в непосредствена близост до границата с България, в района на разлома Ксанти–Хрисуполис–Кавала. Трусът бе отчетен в зона със сравнително ниска сеизмичност, но въпреки това бе усетен в редица български градове, включително Пловдив, София и Хасково.
Свидетелства от България
По данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център, десетки хора от България са подали сигнали за усетено разклащане.
- „Доста продължително разтърсване“ – коментира жител на Пловдив.
- „Усети се като раздвижване на дивана на 5 етаж в София.“
- „Силно разтресе на 3 етаж, вертикално“ – споделя очевидец от Хасково.
Експертни обяснения
Проф. Костас Папазахос от Солунския университет „Аристотел“ подчерта пред гръцката телевизия SKAI, че трусът е изолиран и не е съпроводен от значими вторични земетресения. Той определи района като „с ниска сеизмичност“, но поясни, че именно това е причината събитието да бъде усетено на по-широк радиус.
Исторически силни земетресения
Проф. Ефтимис Лекас от Националното радио ERT напомни, че разломът Ксанти–Хрисуполис–Кавала е причинил голямо земетресение през 1829 г. с магнитуд 7 по Рихтер. Това събитие е нанесло тежки щети в Ксанти, Хрисуполи и Кавала. Той призова към внимание поради сеизмичната история на района, но увери, че няма основание за паника.
Малък разлом – малък риск
Атанасиос Ганас, директор на изследователската дейност в Геодинамичния институт, заяви пред Action24, че настоящият трус е станал на малък разлом в района на Ставруполи и няма връзка с големия разлом, свързващ Ксанти с Кавала.
Какво следва?
Специалистите продължават да наблюдават сеизмичната активност в региона, като към момента няма данни за опасност от по-силни вторични трусове. Въпреки това, мнението на експертите е, че историческият профил на района налага той да бъде наблюдаван внимателно.
