Владимир Путин губи влияние: ядрените му заплахи вече не плашат Запада
През десетилетия Кремъл използваше заплахата от ядрени оръжия като основен инструмент за сплашване на чуждестранни държави. В настоящата война в Украйна тези заплахи продължават да бъдат част от арсенала на Владимир Путин, но ефективността им видимо намалява.
Тръмп отхвърля ядрените предупреждения на Путин
Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп показа пълно безразличие към последните ядрени заплахи на Владимир Путин, пише Томас Кент за The National Interest. Това отхвърляне бележи кулминация на труден месец за руския лидер – месец, в който бе отменена срещата на върха САЩ–Русия в Будапеща заради отказа на Путин да приеме прекратяване на огъня в Украйна.
Тръмп наложи санкции срещу най-големите руски петролни компании, обсъди публично изпращането на далекобойни ракети „Томахоук“ в Киев и според съобщения предостави нова разузнавателна помощ за удари по критична енергийна инфраструктура в Русия.
Нови, но познати заплахи
На 26 октомври Путин в униформа обяви, че Русия е тествала ракета с ядрен двигател, способна да достави ядрен товар навсякъде по света. Тръмп реагира спокойно, като подчерта, че американските подводници могат да поразят цели в Русия директно.
„Той трябва да сложи край на войната“, заяви Тръмп, отбелязвайки, че конфликтът, планиран от Кремъл за седмица, вече продължава четвърта година.
Исторически модел на ядрена реторика
Кремъл има дълга история в подобна реторика – от „Цар Бомба“ на Никита Хрушчов през 1961 г. до плановете на Борис Елцин за нови тактически ракети. През 2018 г. Путин дори заяви, че Русия ще „спечели“ ядрена война и че „жертвите ще отидат в рая като мъченици“.
Ефектът върху Запада – от страх до скептицизъм
В началото на войната западните лидери реагираха предпазливо. Джо Байдън предупреди, че Путин не се шегува относно възможното използване на ядрено оръжие. Германският канцлер Олаф Шолц настоя за избягване на пряка конфронтация между НАТО и Русия.
Според бившия шеф на украинското разузнаване Илия Павеленко част от тази тревога е била резултат от целенасочена руска дезинформация, целяща да спре доставките на ракети ATACMS за Украйна.
Светът вече не се плаши
Днес ситуацията е различна. Британският премиер Киър Стармър определи ядрената реторика на Русия като „безотговорна“ и заяви, че тя няма да попречи на подкрепата за Киев. Швеция се присъедини към НАТО през март 2024 г., игнорирайки предупреждения от Москва, а Германия продължава усилено да превъоръжава армията си.
Ядрените заплахи на Путин изглежда вече не са достатъчни, за да възпрат решимостта на Запада.
По публикацията работи: Далия Димитрова
