Разбити автобусни спирки, потрошени пейки, изкъртени кошчета за боклук, счупени градски асансьори и разрушени съоръжения за хора с увреждания – това вече е ежедневие в редица варненски квартали. Последните случаи на вандализъм – поругаването на фонтан в Морската градина и разбиването на статуята на Венера в парка само потвърждават тенденцията: разрушението се е превърнало в израз на безнаказаност и липса на културен инстинкт.
Тези прояви не са само щети за бюджета. Те са симптом на по-дълбок разпад – на възпитанието, ценностите и общественото уважение към общото. Когато обществото губи чувството си за съзидание, вандализмът се превръща в неговото мрачно огледало.
Вандализмът е признак за слаба местна управа
Проблемът освен в липсата на съответната култура е в отсъствието на контрол и превенция на нарушенията. Проблемът е в общата местна липса на институционално присъствие, както и в отсъствието на културен консерватизъм с онази вътрешна нагласа сред бюстителите на реда, че общият ред трябва да се редовно да се опазва, контролира и поддържа.
Много от разрушените обекти – спирки, фонтани, скулптури, детски площадки – са плод на труд, финанси и обществено усилие. Но когато няма приемственост и уважение към труда на другите, градската среда се възприема не като дом, а като безлично пространство, в което всичко е позволено.
Това е форма на вандализъм, роден от забравата е забравата за съзиданието, за грижата и за споделената отговорност на управници и общество.
Провалена либералност и липсващ консерватизъм
Свободата без отговорност ражда хаос. В последните десетилетия възпитанието все повече се опира на либерални модели, които избягват дисциплината и наказанието, за да не „ограничават личността“. Но резултатът е видим – подрастващи, които не свързват общественото с личното, и за които разрушаването на спирка или фонтан е просто „забавление“.
Образованието все по-рядко говори за морал и уважение към общото. Вместо това се насърчава индивидуализмът, често лишен от смисъл и мярка. Така, докато се учим да бъдем „свободни“, постепенно загубваме чувството за принадлежност.
Вандализмът не е просто дело на отделни лица – той е резултат от отслабена културна имунна система, в която липсва ясна представа за добро и зло, за граници и отговорност.
Нужно е възраждане на културното възпитание
Време е обществото да потърси не просто контрол и наказания, а отговорно културно възпитание. Това е да се възпитава не само със страх от контрол и санкция, а с разбирането че общият ред е продължение на личния порядък. Градската среда може да се превърне в част от образователния процес – чрез училищни инициативи, обществени кампании и ангажиране на местните общности.
Фонтани, скулптури, спирки, паркове – те не са просто инфраструктура, а знаци на цивилизованост. Унищожаването им е отказ от културата, която би трябвало да ни обединява.
Варна заслужава да бъде град, в който красотата и редът се пазят не от страх, а от осъзната грижа. Защото най-опасният вандализъм не е този срещу камъка, а този срещу духа и когато преставаме да вярваме, че общата среда и колективния ред има ценно знмачение.
