Бюджет 2026: Икономисти предупреждават за растяща данъчна тежест и свръхразходи
Противно на апокалиптичните прогнози, бюджетната ситуация в България през 2026 година не е бедствена. След пандемията COVID-19 държавните план-сметки се характеризират с експанзионистичен подход – всяка година балансът на приходите и разходите се увеличава. Според икономиста Румен Гълъбинов, дефицитът остава в рамките на допустимите 3%, а номинално държавният дълг ще продължи да расте, но е важно неговото съотношение към БВП да се задържи около 30%. Това заяви той в ефира на Нова телевизия.
Държавни разходи и възможности на данъчната система
Главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов отбелязва, че България от години преразпределя до 40% от брутния вътрешен продукт, като в по-добри периоди този процент пада до 37%. В момента държавата планира да похарчи 45% от БВП, но при настоящата данъчна система това е невъзможно, без повишаване на ставките.
„Разходите устойчиво растат по-бързо от икономиката, а приходите не могат да нараснат без вдигане на данъците,“ посочва Богданов, като прогнозира повишаване на данъчната тежест през следващата година. В дългосрочен план, обаче, дори това няма да предотврати свръхдефицит, подобно на ситуацията в Румъния.
Дивиденти и оптимизация в администрацията
Гълъбинов подчертава, че България има един от най-ниските дивиденти в Европейския съюз и еврозоната, затова увеличението му „не е драма“. Според него, броят на заетите в държавната администрация може да бъде оптимизиран с поне 10% чрез премахване на незаети щатове и преструктуриране.
Богданов от своя страна коментира, че празните бройки често служат като обосновка за бюджетиране, но реално не се запълват – вместо това ведомствата разпределят бонуси.
Демографски предизвикателства
Икономическият анализ включва и тревожни данни за работоспособното население. От 2011 г. до днес броят на хората в работоспособна възраст е намалял с 20%, докато заетите в обществения сектор са се увеличили с около 3%.
