Варна губи сянка и прохлада
През последните години Варна преживява забележима промяна в облика си — не само чрез строителството, но и чрез намаляването на зелените площи. Докато общината обявява кампании за залесяване и обновяване на зелената система, жители на различни райони все по-често съобщават за премахване на стари, здрави дървета.
Тази тенденция тревожи граждански организации, според които Варна рискува да изгуби част от своето „зелено ДНК“.
На фона на климатичните промени и горещите лета, всяко голямо дърво има реална стойност — като естествен климатик, пречиствател и дом за градската фауна. Когато те се изрязват без убедителна причина, доверието към институциите неминуемо се пропуква.
Официалната версия е че имало грижа за безопасността и обновяване на дърветата
Община Варна твърди, че дейностите по премахване на дървета са в съответствие с експертни оценки. В официални съобщения се посочва, че част от дърветата са „опасни“, „заразени“ или представляват „риск за гражданите“.
Пример за това е решението за премахване на 32 дървета в Градската градинка зад театъра „Стоян Бъчваров“, обосновано с гнилостни процеси в стволовете. Паралелно с това, общината обяви, че ще засади нови 50 дървета в централната част на града и работи по електронен регистър на зелената система – инициатива, която би могла да осигури прозрачност и публичен контрол.
На хартия, подходът изглежда последователен: премахва се старо и опасно, засажда се ново и устойчиво. В практиката обаче, липсата на достъп до експертизи и ясни отчети оставя съмнения за реалните мотиви зад всяка сеч.
Граждански контрол подозира спекулация със средства за „зелено усвояване“
Граждани и активисти от различни квартали – „Чайка“, Жеравен хълм, Левски – алармират, че се премахват здрави и вековни дървета без реална нужда, за да бъде там изпълнена скъпа и малотрайна компенсаторна програма по залесяване.
В социалните мрежи и местни медии се появяват свидетелства, че след всяка сеч следват „компенсаторни засаждания“ – десетки нови дръвчета, финансирани по програми за поддръжка на зелената система, след което растенията не се поливат, не се поддържат и съответно отново за сметка на публичните средства се обновяват. Но докато това се случи гражданите и гостите на Варна виждат едни засадени и занемарени, изсъхнали дървета.
Така възниква съмнение за „усвояване“ на бюджети – дългогодишните, понякога дори вековни дървета с голяма корона, които не изискват поддръжка, се заменят с млади фиданки без никакъв принос срещу замърсяванията и топлинния остров, чието засаждане и обслужване обаче струва пари. Много пари.
Липсата на публичен регистър и прозрачна отчетност за премахнатите и засадените дървета допълнително подсилва усещането за непрозрачност.
„Никой не ни пита, не се публикуват експертизи, а след всяка сеч идват обещания за ‘нов живот’ на зелената система. Само че сянката изчезва.“ коментира Юлия Стоева във онлайн форум.
Фаталната машина на измамната отчетност
Общината се оправдава да сече поголовно чрез уреда резистограф – Бормашина, която с 5000 оборота в минута вкарва 30 сантиметрово свредло в дървото с което прави някакви неразбрани замервания. После със основа на някакви изнамерени данни, мистични сигнали и въображаеми предположения дърветата се отстраняват. Предимно се отстраняват вековни, дългогодишни дървета, намиращи се близко едно до друго заради дурвения материал и удобната логистиката по сечите и превоза. Макар тези практики да изглеждат като дърводобив в парковите места н аграда, частните фирми които работят по обществени поръчки и които имат всичките условия да похищават безконтролно градската зелена система претендират, че дърветата били болни и били дори опасни, а липсата на достъпна информация и реален контрол пораждат обществено недоверие.
Гражданите подозират, че фирмите настройват с медийни внушения хората да оправдават неуместните сечи и търсят конкретика относно списък на премахнатите дървета, каквои са мотивите, експертизите и отчет колко и къде са засадени нови дървета, колко дълго те са оцелели и най-важното – обществен диалог, преди решенията да се изпълнят.
Гражданите редовно са свидетели на сечи на видимо здрави дървета, на които има и птичи гнезда , а е известно че птиците не гнездят по нездрави дървета.
Варна има потенциал да бъде пример за зелен град на Черноморието, но само ако институциите приемат, че прозрачността е част от екологичната устойчивост. Зелената система не е просто разход по бюджет, а дългосрочна инвестиция в здравето и качеството на живот. Противоречията около варненската зелена система не са само въпрос на дървета — те са лакмус за това доколко една община е готова да бъде отворена, отчетна и устойчива. Истинската грижа за природата не се измерва с броя на скъпозасадените да изсъхват фиданки, а с уважението към паметните, ценни, оцеляли през десетилетията дългогодишни дървета на Варна.
