Кметът на Велико Търново сезира срещу замърсяванията от Кроношпан

Потърсена е намеса от държавата

Кметът на Велико Търново Даниел Панов официално поиска от министъра на околната среда и водите Манол Генов да бъде извършена извънредна комплексна проверка на дървопреработвателното предприятие „Кроношпан България“.
Причината – серия сигнали от граждани за задимяване, нетипични миризми и запрашаване на въздуха от производствените мощности на предприятието, разположено в северната промишлена зона на града.

Кметът настоява проверката да бъде независима и извършена от Изпълнителната агенция по околна среда съвместно с експерти от РИОСВ – Стара Загора, за да се избегне конфликт на интереси и да се гарантира прозрачност. От РИОСВ – Русе вече е получено уверение, че в рамките на две седмици във Велико Търново ще бъде инсталирана мобилна измервателна станция, която ще отчита в реално време емисиите от завода.

Министерствата на здравеопазването и околната среда реагират

В отговор на сигналите Министерството на здравеопазването съобщи, че министър Силви Кирилов е разпоредил извънредни действия за изясняване на всички обстоятелства, свързани с качеството на атмосферния въздух. Ще бъде създадена междуведомствена комисия, включваща представители на МОСВ, МЗ, РИОСВ и местната власт, която ще заседава още в понеделник.

Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) също трябвапе да бъде включена в комисията, която разглежда дейността на „Кроношпан“ във Велико Търново. Заводът работи изцяло с дървесина, което означава, че има пряко въздействие върху горските ресурси на България. ИАГ контролира законността на дърводобива, проследимостта на дървесината и залесяването, затова без нейно участие проверката би била непълна. Законите за горите и опазване на околната среда изискват координирано управление на природните ресурси между министерствата. Без ИАГ не може да се установи дали използваната дървесина идва от легални източници и дали индустрията не стимулира прекомерна сеч. Гражданите многократно са изразявали тревога, че предприятия като Кроношпан допринасят за обезлесяване под прикритието на законен добив. Участието на ИАГ ще осигури прозрачност, контрол и защита на обществените интереси.

Междувременно, директорът на РЗИ – Велико Търново, д-р Евгения Недева, беше освободена от поста си, с мотив необходимост от по-добра координация и бързи действия по здравния контрол.
Тази кадрова промяна бе възприета и като сигнал, че държавата признава сериозността на проблема с въздуха във Велико Търново.

Какво представлява „Кроношпан“ и какво е предприятието във Велико Търново

„Кроношпан България“ ЕООД е част от международната група Kronospan – водещ производител на дървесни плоскости (ПДЧ, MDF, OSB), използвани в строителството и мебелната индустрия.
Заводът във Велико Търново е изграден върху основата на бившия комбинат за дървени плоскости, като днес преработва дървесни суровини и отпадъци.

Според местни наблюдения, обаче, заводът е сред основните индустриални замърсители в региона. Въпреки уверенията на дружеството, че спазва европейски екологични стандарти, граждански организации сигнализират за чести превишения на допустимите норми на прах и летливи органични съединения.

Освен това природозащитници твърдят, че част от суровината за производството идва от интензивна дърводобивна дейност в България – практика, която допринася за изсичане на стари гори и разрушаване на горски екосистеми.

Граждански тревоги и принципът „Замърсителят плаща“

Активисти и жители на Велико Търново твърдят, че Кроношпан е част от по-широк проблем – индустриалната експлоатация на природните ресурси без достатъчен контрол.
Според тях, високото търсене на дървесина за производството на плоскости води до системно изсичане на гори, което често се прикрива под формулировки като „санитарна сеч“ или „биомаса за енергия“.

Това поражда и въпроса как се прилага принципът „замърсителят плаща“, залегнал в чл. 191 от Договора за функционирането на ЕС и в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Принципът изисква всеки, който причинява замърсяване или вреди върху природните ресурси, да поема разходите за предотвратяване и отстраняване на щетите върху околната среда и общественото здраве.

На практика това се осъществява чрез:

• проверки и санкции от РИОСВ,

• такси за емисии, които постъпват във фондове на МОСВ,

• и възможност за граждански искове при доказани вреди.

Проблемът е, че санкциите често са нищожни спрямо печалбите на големите предприятия, а проверките – предварително обявени, което намалява ефективността на контрола.

Прозрачността като обществен интерес

Случаят „Кроношпан“ във Велико Търново показва, че екологичната отговорност не може да се свежда до бюрократична процедура.
Докато институциите обещават проверки, гражданите искат реални резултати, публичност на данните и проследимост на произхода на дървесината.

Истинската устойчивост изисква предприятията не само да спазват закона, а и да възстановяват вредите, които нанасят.
Само тогава принципът „замърсителят плаща“ ще се превърне в инструмент на обществена справедливост, а не в поредното формално изискване.

Извънредната проверка на Кроношпан е тест не само за едно предприятие, а за способността на държавата да защитава природата и здравето на хората – в името на прозрачността, доверието и бъдещето на българската гора.