Украинската Венеция: Вилково – градът на жените във време на война
Малкият дунавски град и голямата война
Вилково, живописно рибарско пристанище на река Дунав в най-южната част на Украйна, е известен с каналите си и често наричан Украинската Венеция. Днес обаче той е пример за драматичните социални промени, които войната носи. Почти четири години след началото на пълномащабното руско нахлуване, недостигът на войници и укриването от военна служба са променили живота тук до неузнаваемост.
Изчезналите мъже
Законът забранява на мъжете между 25 и 60 години да напускат страната, но много от тях намират начини да се укрият или да избягат, пише New York Times. Вилково, с неговата сложна география и близост до границата с Молдова, се превърна в място, където мъжете в наборна възраст почти изчезнаха. От около 8000 жители преди войната, днес са останали около 5000, като много от тях се крият.
Жените поемат властта
Докато мъжете се укриват или заминават, жените заемат ключови роли в обществения и икономическия живот. В кметството единственият мъж е самият кмет Матви Иванов. Жените работят като рибарки, събират тръстика и поемат тежък физически труд, традиционно запазен за мъжете. Професиите се променят, а жените се адаптират – понякога с удоволствие, понякога от необходимост.
История на промени и смесена идентичност
Регионът, известен някога като Южна Бесарабия, има сложна историческа съдба. От 1812 г. насам е преминавал през ръцете на Османската империя, Русия, Молдова, Румъния, Германия и Съветския съюз. Постоянната смяна на властите е оформила местната идентичност, като част от жителите са рускоезични „старообредци“, наследници на бегълци от религиозни преследвания.
Икономика под натиск
Риболовът – основният икономически стълб на града – страда от липсата на работна сила. От около 700 рибари преди войната, днес активни са едва 70, повечето над 60 години. Туристическият бизнес е силно пострадал, а транспортните връзки са нарушени от разрушена инфраструктура и военни блокпостове.
Град между вода и война
Вилково е свързано с останалата част на Украйна само чрез един път, преминаващ през гранични пунктове. Лодки на граничната охрана патрулират каналите, а някои жители виждат водата не само като източник на препитание, но и като път за бягство от войната.
По публикацията работи: Далия Димитрова
