НСО оправдава движението на колите им в насрещното, граждани определят поведението за мутренско (видео)

Инцидентът и общественото възмущение

В социалните мрежи беше публикуван видеозапис, в който автомобил от кортежа на НСО при превоз на делегация на Ливанския президент се движи в насрещното платно по извънградски път. Един от другите участници в движението е принуден да навлезе почти в банкета, за да избегне челен удар. Видеото предизвика силна вълна от коментари – сред тях както обвинения за „мутренско“ поведение и злоупотреба с власт, така и призиви за проверка на фактите.
Много потребители сочат, че специалният режим не дава „автомагистрален“ картбланш да се нарушават основни правила и да се създават опасности за останалите участници в движението.

Законът за движение на „специалният режим“

Съгласно Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и съответната Наредба I-141, моторни превозни средства със специален режим на движение имат право да преминават при забраняващ сигнал на светофара или да надвишават максималната скорост само докато не застрашат нечий живот или имущество.
Например член 92(1) гласи, че „водачът … може … да преминава при забраняващ сигнал … но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно“.
Също така: специалният режим не освобождава водачите от задължението да управляват превозното средство по безопасен начин.
Експертите са категорични, че правото да се нарушават определени правила е допустимо само при реална необходимост, но не и като демонстрация или при създаване на риск за останалите.

Кой ни пази от пазачите

Ключовата точка тук е: специалният режим не означава безусловна свобода да се създава опасност. В случая с кортежа – движение в насрещното платно по еднолентов път – очевидно е застрашена безопасността на останалите участници. Бившият директор на НСО Румен Миланов заяви, че „да, има протоколи, има графици, но има и опасности… и те винаги са двустранни“.
Законът също така урежда, че други водачи са длъжни да дадат път при приближаване на автомобил със специален режим, но без да създават опасност за себе си или другите участници в движението. Въпреки че от джоба на данъкоплатеца излизат повече от 40 млн. лева на година за бюджета на НСО, разходите на службата са непрозрачни, необосновани и оставят усещането, че тя се ползва за частна гвардия на неколцина по върха на държавата.

Общото доверие в институциите

Опасните маневри повдигат въпроса за баланса между сигурността на охраняваните лица и правата и безопасността на другите участници в движението. Когато държавни служби получават „специални режими“, обществото очаква ясни обяснения, прозрачност и отчетност. Без тях се поражда недоверие – че режимът служи повече за демонстрация на власт, отколкото за защита на обществените интереси. Публичната дискусия показва, че гражданите не само искат да знаят защо се предприема определена мярка, но и какъв е рискът за тях. Ако чувството е, че се движат по пътя с „нагласени правила“, това ерозира и легитимността на институциите. Правото на специален режим на движение е уредено, но не е безусловно. Законът ясно поставя изискване за безопасност и необходимост. Когато действията на държавни служби изглеждат като превишаване на правата или създаване на риск за граждани, настъпва криза на доверие. Ясна комуникация, проверка и отчетност са ключови за възстановяване на баланса между защитата на високи личности и правото на останалите да се движат безопасно.