Скрита лунна заплаха: Микрометеоритите и мисията Artemis на NASA
Луната – свят без атмосфера, но с постоянна опасност
Луната няма атмосфера, вятър или климатични условия, но повърхността ѝ е непрекъснато обстрелвана от микрометеорити – миниатюрни частици скали и метал, движещи се със скорости до 70 км/сек. На Земята тези частици изгарят в атмосферата, но на Луната всяка достига повърхността, създавайки микрократери и потенциално повреждайки оборудване.
Ново проучване за рисковете пред бъдещите лунни бази
Изследователи, ръководени от Даниел Ягаломи, използват Meteoroid Engineering Model за да изчислят риска за хипотетичен лунен модул с размерите на Международната космическа станция (МКС). Предпечатът е публикуван в arXiv, а материалът е разгледан от Universe Today.
Резултатите са тревожни – между 15 000 и 23 000 удара годишно от частици с маса от една милионна част от грама до 10 грама. Дори микрочастица с тегло 1 микрограм може да пробие метал.
Къде е най-безопасно на Луната?
Проучването показва, че интензитетът на микрометеоритната „бомбардировка“ варира според местоположението:
- Най-ниски нива – лунните полюси.
- Най-високи нива – географските дължини, обърнати постоянно към Земята.
Разликата достига 1,6 пъти. Това е добра новина за NASA, тъй като първата база Artemis е предвидена на южния полюс, където рискът е най-малък. Причината е частичното „засенчване“ от Земята, която ограничава достъпа на метеорни потоци до някои райони.
Защитата – ключ към оцеляването на бъдещите астронавти
Изследователите анализират ефективността на алуминиевите екрани на Уипъл, използвани на МКС. Те работят, като външният слой разрушава приближаващата се частица, а вътрешният задържа отломките.
Моделът позволява да се изчисли оптималната дебелина на защитата, като се отчита местоположението и броят на вероятните пробиви. Това е критично, тъй като транспортирането на всеки килограм товар от Земята до Луната е скъпо.
Заключение
Невидимата опасност от микрометеорити ще бъде част от ежедневието на бъдещите астронавти. Луната може да изглежда спокойна и неподвижна, но във всяка секунда тя е под обстрел от микрочастици, които могат да повредят оборудване и инфраструктура.
По публикацията работи: Далия Димитрова
