Активни граждани от различни квартали на Варна инициират дебат по въпроса с въвеждането на Зелена зона от Общината. Срещата ще се състои днес от 16:00 до 19:00 часа в районното читалище Отец Паисий. на срещата освен медии са поканени да присъстват представители на от администрацията, на общинските, експертни местни съвети по устройство за да се случи дебат и да се защитят равнопоставено и справедливо разните гледни точки. Така има условия да се потърсят общи решения при съвременната силно поляризирана публична и политически формирана местна обстановка.
Междувременно още шест съдебни дела бяха въведени срещу заработването на зелената зона по предложения от общината днес начин.
Ролята на гражданския съвет за местното устройство
Инициираните местни публични формирования могат да съдействат на институциите да развиват по-успешно своите стратегии и на местно ниво да спомогне за по-добро градоустройство в района и по-справедливо управление на публичните интереси. Необходимостта от повече обществен контрол в градоустройството е в резултат на редица местни жалби за това как се развива града и доколко ефективно и прозрачно се разходват публичните бюджети.
Съвременният град се развива в сложна мрежа от икономически, социални и екологични фактори. Решенията за устройството на територията засягат всеки гражданин и не могат да бъдат оставени единствено в ръцете на администрацията и строителните предприемачи. Ето защо създаването и активизирането на Активни граждани може да инициира създаване на независим обществен съвет по градоустройство като ключов инструмент за осигуряване на прозрачност, баланс между публичния, частния интерес, работата на Общински съвет, кметската управа и устойчиво развитие на града.
Това е комплексен подход, който включва не само проектантите около Главния (кметски) архитект, а екип от активисти, специалисти и наблюдатели.
Както показа примерът с решението на кмета на София да замени главния архитект с урбанист, градът не може да се управлява само от архитектурна гледна точка. Градоустройството е многопластов процес, включващ икономика, транспорт, екология, образование и социална инфраструктура.
Един добре структуриран обществен съвет трябва да обединява урбанисти, инженери, икономисти, юристи, еколози и граждански експерти, за да се осигури координиран подход към развитието на градската среда. Целта е не просто да се строи, а да се планира стратегически, с визия за бъдещето.
Публичният интерес е все така пред частния и изисква прозрачност
Основен проблем в устройството на градовете е надделяването на частния интерес над публичния. Често решенията се вземат под влияние на икономически и корпоративни зависимости, а не на реалните обществени нужди.
Общественият съвет може да служи като коректив – чрез граждански наблюдатели, публични обсъждания и прозрачни отчети за разходване на средствата, особено при проекти като „синя“ и „зелена зона“. Необходима е ясна финансова отчетност, за да не се превръщат тези зони само в инструмент за събиране на средства, без подобрение и реални въздействие на градската среда и транспортните условия.
Доброто градоустройство започва с активно участие на местната общност. Общественият съвет трябва да осигури механизми за включване на гражданите в процеса на вземане на решения – чрез обществени обсъждания, локални анкети и дори местни референдуми при ключови градоустройствени промени.
Това не само легитимира решенията, но и създава чувство за съпричастност и отговорност. Нужно е гражданите да бъдат информирани и консултирани, а не просто уведомявани постфактум.
Ролята на диалога е да развива културата на местната среда
Градската среда може да се развива и да възпитава всички граждани и гости на града. Подреден, чист и естетичен град създава граждани, които уважават пространството около себе си. Принципът на „счупения прозорец“ ясно показва, че добрият пример и подредената среда водят до дисциплина и самоконтрол.
Дебатът дне с може да е начало за функциониране на Обществения съвеът като инициатор на образователни и културни програми, насочени към гражданите за опазване на архитектурното наследство, за устойчиво поведение, за отговорно отношение към общите ресурси. Само чрез възпитание и съзнание може да се изгради устойчив модел на управление на града.
Грижата за Варна е общо дело
Градоустройството не е технически акт, а обществен процес. Всеки квартал, улица и обществен обект могат да се разглеждат като част от цялостна стратегия, а не като отделен интерес.
Затова местният обществен съвет следва да бъде не просто консултативен орган, а активен участник и гарант за публичния интерес – чрез контрол, експертност и отвореност към гражданите.
Само така може да се постигне устойчиво, прозрачно и справедливо развитие на града, в което обществото, администрацията и бизнесът действат в синхрон, а не в противопоставяне.Варна може да се развива не просто чрез бетон, а чрез визия. Общественият съвет има условия да е носителят на тази визия – на баланса между нуждите на хората, възможностите на икономиката и отговорността към бъдещето на Морската столица.
