„Европейското законодателство се променя с такава скорост, че ако не хванем влака сега, след две години няма да има кой да ни чака.“ Това е една от репликите, която най-силно отекна в залата по време на панела за кръговата икономика и устойчивия туризъм. Експертите бяха единодушни: България изостава. Не защото не знаем какво трябва да се направи, а защото институциите отказват да преминат от писане на стратегии към реални действия.
България е шампион по стратегии – и аутсайдер по изпълнение
„Нямаме нужда от още документи. Имаме нужда от работа.“, заяви модераторът Йоанис Мардикис, специалист от департамента за Техническа кооперация по устойчивост. Янис маркополус от гръзкия тръст за устойчивост посочиха парадокса: „В министерствата и агенциите има папки с прекрасни документи – стратегии, концепции, планове, пътни карти – често по две или три за една и съща тема, но нито една от тях няма механизъм за контрол, измерване на резултати или санкции при неуспех.“ В Европа това се счита за абсурд. Там стратегия без покритие (KPI) е просто литературно упражнение.
„Моля Ви не ни пресирайте“ примолиха се участниците от Българските черноморските общини и споделиха познания за съвременни стратегически норми. По темата всички експерти категорично се обединиха, че със стратегии туризъм не се управлява, а със системи, контрол и отчетност това е възможно и се управлява.
Новите европейски директиви са вече в сила – а институциите ни не са готови
Многообразни, мащабни и широкофакторни регулатори и принципни рамки като CSRD, CSDDD, зелени директиви и законите са факт и последствията ще са сериозни. С идването на CSRD и CSDDD всеки голям бизнес – включително в туризма – ще бъде задължен да доказва екологичното си въздействие с данни, а не с маркетинг. Не с манифести „ние сме зелени“, а с реален способ на „ето ви измерен отпечатък, проследимост, показатели“.
Заместник кметът по туризъм на Варна прочете приветствие и напусна форума. От местния университет споделиха, че тук туризмът продължава да работи линейно по принципа: „вземи–употреби–изхвърли“.
Кръговата икономика се оказва чужд език за повече от 70% в сектора. Според панелистите само 20–30% от бизнеса използва устойчиви практики; 70–80% работят без енергийна ефективност, без проследимост, без оптимизация на ресурси; почти никой не смята въглеродния си отпечатък.
„Тук няма инфраструктура, няма достъпно финансиране, няма капацитет – как да очакваме преход към кръгова икономика?“, коментираха участници от гражданския сектор. А в Европа точно това вече е стандартът.
Най-големият проблем – липса на мониторинг и санкции
„Манталитет не се променя с мотивация, а с контрол“ сподели албанския панелист. От българска страна Красимира Стоянова, менаджер по устойчивост в Албена АД сподели: „Не получаваме никаква подкрепа. Институциите просто допускат страната да се осъжда и да заплаща регреси на международно ниво“.
В рамките на дискусионния панел критиките към българските институциите станаха още по-остри. „Ако не направиш устойчиво, всичко се разпада – отпадъци, вода, инфраструктура“, казаха експертите. „Но когато няма кой да проверява и санкционира, промяната е невъзможна.“
Директно и ясно европейските партньори заявиха, че щом държавата ни отказва да наложи контрол. това има съответните резултати:
-
нерегулирани практики,
-
натиск върху природни ресурси,
-
пренаселени дестинации,
-
хаос в управлението на отпадъци.
Европа залага на регулации, а „ние като подкрепяща страна залагаме на Вашето добро желание“. Но институциите днес не подготвят туристическите предприятия (МСП) за идващите промени, въпреки че именно малките фирми ще усетят удара първи – чрез загуба на партньори, клиенти и достъп до пазари. Алексиа Спиридониду от Климатичното управление на Европейската организация за обществени права заяви ясно: „След две години, който няма измерими показатели, просто няма да работи с Европа.“
Бизнесът иска да прави промяна – държавата не иска да я управлява
У нас частният сектор движи устойчивостта, а институциите не вървят след него споделиха представители на хотели Грифид и Икономически университет и разказаха за интегрираните от специалисти мерки за справяне със хранителни отпадъци и пълното отсъствие на институционална подкрепа за добрите практики, Днес бизнесът в България вече е разбрал, че:
-
устойчивите практики носят печалба,
-
повишават конкурентоспособността,
-
подобряват имиджа,
-
и стават условие за достъп до пазари.
Но българската държава все още живее в паралелна реалност. Оттам идва и тревожният извод от панелистите: „Институциите не разбират бизнеса, а бизнесът вече е на друго ниво.“
България изостава критично с управлението на дестинациите (DMO)
Европа финансира само дестинации с DMO и Варна е посочена като лош пример. DMO (дестинационни организации) са ключово изискване на европейската политика – без тях няма финансиране, няма маркетинг, няма синхрон. И въпреки това: България все още няма национален модел.
В панела Варна бе спомената по име като пример за град, който туристически разчита много на частния сектор, но няма реална координация и визия.
А това означава: изпуснати средства, пропуснати възможности, загубена конкурентоспособност.
Идва болезненото сравнение: Албания е по-напред
Държава извън ЕС, но води в устойчивостта. Не с лозунги, а с действия. Цялата зала с признания се съгласи, че „Албания е по-напред от нас. И то в устойчивостта.“ Панелистите дадоха примери с Албания , която прилага политики, които в ЕС се приемат тепърва и инвестира в местни общности, развива управление на дестинации, работи бързо, последователно и с реални резултати. Контрастът е в това, че България – в ЕС, с достъп до най-големия пазар и фондове, но още пише концепции и ги манифестира, без да участва с тях и да ги прилага.
Ако българските институциите не се събудят, пазарът ще ги накаже
Експертите бяха категорични: времето на добрите намерения и общи приказки приключи. Европа вече говори на езика на регулациите, данните и доказуемите практики. Ако българските институции не приложат европейските директиви, не въведат контрол, не създадат регулиращи механизми (DMO), не работят с гражданския сектор и с бизнеса, и не спрат да произвеждат„ стратегии без последствие“, туризмът ще се срине под собствената си тежест.
Панелът завърши с едно много ясно послание: устойчивостта вече не е избор, а условие за оцеляване. Европейските правила са в сила, бизнесът се адаптира, потребителите изискват прозрачност, а други държави в региона – включително извън ЕС – напредват уверено с реформи, които ние само обсъждаме. Секторът вече няма нужда от още документи. Няма нужда от поредната „стратегия“, поредната „визия“, поредната „работна група“.
Има нужда от действия, от контрол, от прилагане, от прозрачност и от партньорство между институциите и бизнеса.
Основното предупреждение към институциите е едновременно просто и безкомпромисно: ако държавата не влезе в скоростта на Европа, туризмът ще бъде изместен от пазари, които работят по-бързо, по-умно и по-отговорно. Устойчивостта вече не е тема за конференции – тя е инфраструктура на бъдещето. Не е модна дума, а критерий за финансиране, за инвестиции, за конкурентоспособност. Не е маркетинг, а доказуеми действия и данни.
Днес България има шанс – защото ресурсите, експертизата и бизнесът са налице. Но ако институциите продължат да действат само на хартия, шансът ще отиде другаде. И тогава няма да сме изпреварени само от Европа – ще сме изпреварени и от съседите, които вчера гледахме отвисоко.
Време е българската държава да започне да изпълнява нормите.
