Общинският съвет спира предложение за събаряне на градски сгради

На последната общинска сесия администрацията на кмета потърси финансиране от 400 хил. лева  на събаряне на постройките под предтекст, че те са опасни за живеене на хората. Касае се за редица обекти в града, включително едни сгради в квартал Максуда, където живеят граждани на Варна.

Това временно облекчение не дава решения за гражданите, а само забавя едно подписано разрешение от кмета за събаряне на 200 сгради в квартал Максуда. На жителите там са връчени уведомления за административната мярка.  Решението съответно нараства социалното напрежение района. Въпреки това самият факт, че вече има издадени заповеди за премахване и връчени предписания на хората, оставя квартала в състояние на тревога и несигурност. За много от живущите рискът да загубят подслон е непосредствен, а липсата на алтернативи прави ситуацията още по-остра.

Назрява ли социален конфликт?

Най-сериозният проблем в случая остава липсата на предварително осигурени места за настаняване на социално уязвими граждани. В квартал Максуда живеят множество семейства с ниски доходи, възрастни хора, самотни родители и деца, за които евентуалното премахване на домовете им не е просто административен акт, а потенциална хуманитарна криза.
Изненадващо е, че администрацията настоява за средства за събаряне, но не представя ясен план за това къде ще отидат хората след това. Тази липса на стратегия поражда съмнения за волунтаризъм в управлението и води до опасно наслояване на обществено недоверие.

Европейски средства има, няма общинска грижа

На фона на исканите 400 000 лева за събарянията стои въпросът защо все още не са използвани наличните европейски програми за изграждане или реновиране на общински жилища. Подобни средства са достъпни именно за случаи като този – с цел хора от уязвими групи да бъдат настанени в легални, безопасни и хигиенично обезпечени домове.
Пропускането на тази възможност подсказва управленска неефективност или липса на политическа воля. А когато институциите не използват наличните инструменти, а вместо това се насочват към принудителни мерки, обществото неизбежно реагира.

Гражданска инициатива „Да защитим чист квартал Максуда“

В целия случай ясно се откроява активността на инициативния комитет „Да защитим чист квартал Максуда“. Жителите не искат да се наръшават нормите, но настояват да има грижа за квартала. Жители наскоро сами облагородяваха с пръст и почистваха отпадъци там. След като бе изграден бул. Левски и бяха планирани паркинги и озеленяване, средствата бяха усвоени но там няма изградени съоръжения. Освен това на много места липсва осветлиение, макар че гражданите редовно са сезирали за това институциите.  Кварталът страда от липса на общиснки грижи, нерегламентирани сметища,  изсичане на здрави дръвчета на улица Иван Страцимир 100  и дългогодишно неглижиране на инфраструктурата. Това обективно допринася за криминогенната среда, която много хора свързват с района.
Техните искания представляват легитимен натиск за по-добра среда на живот – за безопасност, за чистота, за ред. Но те не бива да бъдат противопоставяни на нуждите на социално слабите семейства, нито да служат като оправдание за едностранни действия без социална алтернатива.

Има ли баланс между наредбите и хуманността ?

Случаят в Максуда поставя на кръстопът две ключови обществени нужди: нуждата от ред, сигурност и законност, и нуждата от човечност, социална подкрепа и защита на уязвимите. Нито едната страна не може да бъде игнорирана.
Събарянето на къщи без алтернативно настаняване не решава проблема, а само го премества от едно място на друго място като допринася за повече социална уязвимост. Липсата на контрол, поддръжка и осветление пък пречи на квартала да се развива нормално.
Необходим е комплексен подход, който използва наличните европейски програми, включва гражданските организации и съчетава законност със социална отговорност. Само така квартал Максуда, едно от атрактивните, централни градски квартали може да избегне да е място за социално напрежение, а пример за устойчиво, справедливо и хуманно градско управление.