Гергана Паси за пътя ни към еврозоната: Завършваме процес, изстрадан от поколения
Как стигнахме до еврозоната? Разказ за миналото, който ни дава поводи и за гордост, но и създава въпроси за бъдещето ни.
Гергана Паси – първият български министър по европейските въпроси, след като страната ни е приета за член на Европейския съюз през 2007 г. – поема поста от Меглена Кунева в кабинета на Сергей Станишев.
В разговор пред бТВ тя очертава пътя на България към еврозоната, завършека на европейската интеграция и символиката на това решение за поколения българи.
Финалът на европейската интеграция: 1 януари 2026 г.
„На 1 януари 2026 г. официално приключваме целия процес на интеграция на България в европейските структури и не знам как българското общество преживява този момент, но искам да кажа, че това са поколения родители и техните родители, които чакат този момент, в който да може да кажем „Да, приключихме“, каза тя.
По думите ѝ от догодина страната ни вече може да се смята за част от най-интимния кръг на държавите-членки на ЕС.
България в „най-интимния кръг“ на държавите в ЕС
„Това са онези 20 държави, които ще приемат още една, и ще кажат „Вие вече сте на масата, където най-важните решения за Европа се вземат“, допълни още Паси.
Така присъединяването към еврозоната се представя не само като икономическа стъпка, но и като политически и символен жест – влизане в ядрото на страните, които определят политиките и бъдещето на Европейския съюз.
Оптимистичният календар: план за еврозоната и Шенген до 2009–2010 г.
Паси припомня времето, в което, като министър по европейските въпроси, тя е работила за много по-скоростно напредване по линията на интеграцията:
„Работихме по много по-оптимистичен календар, спомням си, че когато написахме договора за присъединяване през 2005 г. ние работихме по наш план България да стане част от Шенген и от еврозоната до 2009 / 2010 г. Това тогава беше съвсем реалистична цел.“
Тя подчертава и нивото на политическа подкрепа за европейския път на страната в онзи момент:
„През 2005 г. Народното събрание ратифицира договора за присъединяване на България към ЕС само с един глас „против“ – говорим за невиждан дотогава национален консенсус. Тогава Георги Първанов определи договора като „най-добрия в цялата история“.“
Последната стъпка: процес, „изстрадан и изработен от поколения българи“
Днес, по думите на Паси, България прави последната стъпка от един дълъг процес на промени и усилия:
„Така, ние днес правим последната стъпка от един процес, който е „изстрадан и изработен от поколения българи“.“
Тя поставя акцент не само върху политическите решения, но и върху дългогодишните очаквания и надежди на обществото, което премина през преход, реформи и множество предизвикателства по пътя към пълноправното членство в ЕС и еврозоната.
Еврото, Черна гора и дипломатическата битка за надписа „евро“
В коментара си пред бТВ Гергана Паси обръща внимание и на конкретни детайли, свързани с еврото и неговото изписване, както и с отношенията с други страни, стремящи се към сближаване с ЕС.
Тя припомня какво се е случило във връзка с използването на еврото в Черна гора и изписването на валутата на български език:
„Днес имаме евро на банкнотите, но тогава се наложи за известен период да наложим резерва на споразумението за асоцииране с Черна гора – ние, новите членове. За съжаление, това се падна върху мен, но самата ситуация беше една от големите дипломатически победи вече като държава член и то 2012 г. вече емисиите бяха с думата „евро“ върху банкнотите…“
Така се очертава и по-широкият контекст – защо заради еврото Черна гора са заплашени от вето на асоциирането им към Европейския съюз и как българската позиция и участие са били фактор в този процес (източник: btvnovinite.bg, позицията е предадена в ефирното интервю).
Кирилицата върху евробанкнотите: символика за България
Паси подчертава и един важен символен момент – появата на българския език и кирилицата върху общата валута на еврозоната:
„…така че 1 януари следващата година ще бъде повод да отпразнуваме и това – че кирилицата вече е на милиони купюри и много хора ще използват еврото, виждайки и начина, по който се изписва терминът и на български език“, припомни още Паси.
Така датата на присъединяване към еврозоната се превръща не само в икономически и политически, но и в културен и идентификационен символ – момент, в който кирилицата заема своето видимо място върху една от най-използваните валути в света.
Поглед към бъдещето след еврозоната
Разказът за това как стигнахме до еврозоната носи едновременно чувство на национална гордост и създава въпроси за бъдещето – как България ще използва мястото си „на масата, където най-важните решения за Европа се вземат“, как обществото ще преживее този финал на дълъг процес и какви нови хоризонти ще се открият след 1 януари 2026 г.
Според думите на Гергана Паси, с присъединяването към еврозоната България завършва цял цикъл на интеграция в европейските структури – цикъл, „изстрадан и изработен от поколения българи“, и белязан от редица дипломатически, политически и символни битки по пътя към сърцевината на Европейския съюз.
