„Бяла стая“ ще разследва тежки катастрофи, но ще реши ли проблема?

Загинал полицай и нов метод „Бяла стая“: Експерти с тежък коментар за войната по пътищата

На фона на поредна трагедия на пътя, при която полицай загина, докато обезопасяваше място на произшествие, Националната следствена служба обяви въвеждането на нов високотехнологичен метод за разследване на тежки катастрофи. Така наречената „бяла стая“ ще служи за детайлно изследване на автомобилите, участвали в пътни инциденти. Новината обаче беше посрещната със смесени реакции от експерти, които предупреждават, че без качествена промяна в работата на разследващите, дори най-модерната техника може да се окаже безполезна.

„Бяла стая“: Надежда за справедливост или поредният проект на хартия?

Инициативата на Националната следствена служба идва след трагичния инцидент на Северната скоростна тангента в София, където автомобил блъсна полицейска патрулка, обезопасяваща предишно ПТП, и уби на място млад служител на реда. Новият метод „бяла стая“ е замислен като специализирано помещение, в което експерти ще могат да извършват прецизни огледи и анализи на превозните средства след тежки катастрофи. Адвокат Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи определи идеята като „крачка напред“, но постави важно условие. В предаването „Твоят ден“ той подчерта, че реалната ефективност на метода зависи изцяло от качеството на самото разследване.

Проблемът с първичния оглед: Защо експертизите често са неточни?

Според адвокат Тодоров, основната слабост в разследването на ПТП у нас се крие в качеството на първичните данни, събирани на мястото на инцидента. „Една автотехническа експертиза е толкова добра, колкото добър е протоколът за оглед“, заяви той. Тодоров посочи, че българската практика значително изостава от европейските стандарти. Докато в държави като Унгария още преди десетилетие са измервали дори налягането в гумите на всеки автомобил, у нас все още се срещат протоколи, в които липсват ключови данни или местоположението на отломките не е точно указано. Затова, според него, е критично важно „всички, които са натоварени с разследване на ПТП-та, да са достатъчно компетентни“.

Фокус върху техниката, не върху хората

Скептицизъм изрази и Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите. Той предупреди, че „бялата стая“ рискува да се превърне в поредния проект „на хартия“, ако не бъде ясно определено кой и как ще работи в нея. Според него у нас фокусът традиционно пада върху материалната част – техника, оборудване и обществени поръчки, докато компетентността на хората остава на заден план. „Всичко свършва там, където има обществени поръчки“, коментира Георгиев, давайки за пример неуспешната дигитализация в подготовката на младите шофьори – добра идея, която обаче „го има само на книга“.

Трагедията на пътя: Системен проблем, а не случайност

Бившият началник на КАТ–София Алекси Кесяков определи смъртта на полицая като „симптом за задълбочаваща се криза“, а не като изолиран случай. Той посочи, че броят на служителите, загиващи по време на служба, устойчиво нараства, което говори за „системна грешка“. Кесяков настоя за цялостен анализ на процесите – от начина на обезопасяване на инциденти, през обучението на служителите, до реда на мерките, които се изпълняват на терен. Той подчерта, че разследването на тежки катастрофи изисква най-високо ниво на техника и методика, защото всяка грешка може да доведе до тежки съдебни последици.

Експертен консенсус: Без промяна в хората и методите, техниката е безполезна

Всички експерти се обединиха около тезата, че новите инструменти и технологии са безсмислени без коренна промяна в обучението, подготовката, контрола и методите за разследване на катастрофите. Те настояват, че инвестициите трябва да са насочени към повишаване на компетентността на хората, които работят на терен и правят експертизите. Алекси Кесяков отправи и директно предупреждение към шофьорите: „Не превишавайте скоростта в населените места. Едно случайно събитие може да ви вкара в затвора за 10 години“.