Могат ли протестите в България да окажат достатъчен натиск върху властта?

Социолози и пиар анализатори за развоя на текущите протести и ролята на провокаторите: Сравнение на последните протести с тези от 2013 и 2020 година

Последните протести в България предизвикаха широк обществени отзвук, напомняйки по своя профил демонстрациите от лятото на 2020 г. Според политолога Димитър Ганев, в изказване за Нова телевизия, протестите от последната седмица са променили своята структура – първоначално формацията била обединена опозиция, а сега доминираща е либералната градска общност. Също така протестите са се разширили географски, обхващайки големи областни градове, за разлика от основно столичния фокус през 2020 г.

Основни искания и фактори за недоволството

Насочване на недоволството към властта

Социологът Първан Симеонов отбелязва пред Nova News, че протестите първоначално са били свързани с бюджета, но сега вече ясно се искат оставки в правителството. Централна фигура на недоволството е Делян Пеевски, а има и „различна степен на дразнене” към лидера на „ДПС-Ново начало” и Бойко Борисов. По думите на Симеонов, лидерът на ГЕРБ трябва да отстъпи, иначе напрежението няма да стихне. Властта не успява да възстанови своята легитимност, а ПП-ДБ не извлича значим успех.

Рискове за управляващите и евентуални избори

Димитър Ганев идентифицира високото политическо и социално напрежение и счита, че всяко действие на властта ще предизвиква силна обществена реакция. Според него кабинетът ще се опита да овладее ситуацията до празниците, но ако протестите продължат през януари, контролът върху тях ще стане труден. Възможностите за алтернативно мнозинство в парламента са ограничени, а при евентуални предсрочни избори президентът Румен Радев може да се превърне в ключова фигура.

Ролята на обществените групи и на провокаторите

Пиар експертът Георги Лозанов подчертава, че протестите са „един от най-красивите демократични сюжети”, отражение на силната мотивация на гражданите. Лозанов посочва, че актуалната власт възстановява модела на управление от 2020 г., когато разпределянето на „порциите” и „обръчи от фирми” напълниха площадите. Според него няма причина ситуацията да бъде различна, предвид трудната обществено-политическа обстановка.

Комуникационният експерт Нидал Алгафари смята, че Бойко Борисов е наясно, че евентуални нови избори ще повторят сегашните резултати. Протестиращите са предимно симпатизанти на политиката, водена от Ивайло Мирчев и Асен Василев. На този етап липсват сериозни политически катаклизми, способни да доведат до нови избори.

Лозанов допълва, че провокаторите, а не самите протестиращи, компрометират демонстрациите. Алгафари заявява, че ескалирането на напрежението не се дължи на интелигентните млади хора или на симпатизантите на ГЕРБ, а разделянето на шествието по две направления е основна причина за неуспеха на полицията да контролира ситуацията. Според него, виновници са водачите на отделните части на протеста.

Как ще се развият протестите?

Експертите остават резервирани относно дългосрочната устойчивост на настоящите протести. Докато едно алтернативно мнозинство в парламента изглежда малко вероятно, растящото напрежение между основните политически фигури и отсъствието на категорични послания за изход от ситуацията поддържат общественото недоволство на дневен ред.