Почина Найден Вълчев – авторът на „Една българска роза“ и доайен на българската поезия

Живот и творчество на Найден Вълчев – авторът, преводачът и създателят на „Една българска роза“

На 98-годишна възраст почина големият български поет, писател и преводач Найден Вълчев. Новината беше съобщена от неговия внук – Филип Вълчев, а културната общественост отдаде заслуженото почит и скръб на един от най-значимите творци на родната литература.

Автор на „Една българска роза“ – емблема за България

Найден Вълчев ще остане завинаги в сърцата на поколения българи като автор на текста на песента „Една българска роза“. Композицията, по музика на Димитър Вълчев, в изпълнение на Паша Христова, се превръща още през 70-те години на XX век в символ на България, а през 2000 г. е обявена за „песен на столетието“. Вълчев споделя, че вдъхновението за стиховете идва от преживяването в Розовата долина – истинска поетична декларация за любовта към родината.

Срещи и послания в литературния живот

Съюзът на българските писатели нарича Найден Вълчев „доайенът на поетите“, а през 2023 г. той участва в организираната от БТА Среща на българските медии в Казанлък, оставяйки незабравими думи за силата на българския дух и авторството като мисия. Вълчев изказва благодарност за възможността творчеството му да вдъхновява младите и да бъде част от непреходното дело на просветителите.

Литературен път: от Брестница до националната сцена

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, Ябланица. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но отдава живота си на литературата. Още през 1946 г. публикува първите си творби във в. „Лост“, а през 1953 г. издава първата си стихосбирка „На южната граница“. Работи като редактор в няколко престижни литературни издания, а през периода 1996-1997 г. е културно аташе в посолството ни в Минск, Беларус. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели, той председателства секция „Поезия“ на съюза.

Над 70 години в служба на поезията

Поетът оставя забележително литературно наследство: „На южната граница“, „Тиха победа“, „Люлякова вечер“, „Синьо цвете, влак, жена“, „Златен август“, „Еделвайс“, „Написано кленов лист“, както и избрани произведения в два тома. Вълчев пише и за малките читатели под псевдонима Чик Чирик, със стихосбирки като „Българска земя“, „Звъни звънче“ и „Фото Есперанто“. В творческия му път важно място заемат есеистичните му книги „Попътни срещи“, в които описва бележити личности от българската и световна литература. През 2022 г. за 95-ата му годишнина излиза стихосбирката „Лебед“, съдържаща поезия от седем десетилетия.

Създател и председател на Съюза на преводачите в България

Найден Вълчев превежда значими руски автори като Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин и други. Вярва, че истинският преводач трябва да носи отговорността както към оригиналния автор, така и към българската публика, като предава мисловната, емоционалната и образната мощ на стиховете.

Музикална поезия – от фестивалите до националната памет

Вълчев оставя своя следа и като автор на текстове на едни от най-популярните български песни. Освен „Една българска роза“, негови са думите и на „Голяма песен“, „Младежки марш“, „Тиха вечер“, „Аз те чаках“, „Ние сме на всеки километър“, „Кажи коя е тъмната жена“ и други – написани за композитори като Светослав Обретенов, Филип Кутев, Любомир Пипков и много други.

Отличия и признания – живот, посветен на културата

За своите заслуги Найден Вълчев получава множество български и чуждестранни отличия: орден „Кирил и Методий“ I степен, медал „Златен век“, държавната награда на Беларус – медал „Франциск Скорина“, награди за поезия и превод, признание като „Заслужил деец на културата“ и наградата за цялостно творчество на Съюза на българските писатели. Тези отличия отразяват неизмеримия принос на Вълчев за обогатяване на българската духовност и културно наследство.

В памет на Найден Вълчев

Дълбок поклон пред делото и паметта на Найден Вълчев, оставил траен отпечатък като поет, преводач, есеист и музикален автор. Наследството му продължава да вдъхновява творците и любителите на литературата, музиката и българското слово.