Единодушна подкрепа за бюджет 2026: Какво предвиждат НОИ, НЗОК и държавата?

Бюджет 2026: Социалните партньори дават зелена светлина на новите финансови планове

Единодушно одобрение за проектобюджета на Държавното обществено осигуряване

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе интензивна дискусия относно проектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Държавното обществено осигуряване (ДОО) и държавния бюджет за 2026 г. Проектобюджетът на ДОО беше приет единодушно, като всички социални партньори подкрепиха финансовата стабилност на системата и необходимостта от дългосрочни мерки.

Финансовият министър Теменужка Петкова подчерта, че новият бюджет ще осигури достойно влизане на България в еврозоната. Вицепремиерът Томислав Дончев отбеляза, че следващата година страната трябва да измине път към бюджетна консолидация, намаляване на дефицита и балансирани бюджети.

Ключови параметри на ДОО и осигурителната система за 2026 г.

• Минимална работна заплата: 620,20 евро
• Максимален осигурителен доход: 2300 евро
• Средна пенсия: Очаква се да достигне 541,20 евро
• Осъвременяване на пенсиите: От 1 юли с процент между 7 и 8%
• Процент за отглеждане на дете: Увеличава се от 50% на 75%
• Общи разходи: Планирани на 15,3 милиарда евро
• Трансфер за недостига: 6,6 милиарда лева

Управителят на НОИ, Весела Караиванова, подчерта, че разходите за пенсии остават най-големи, като се запазва „швейцарското правило“. Промените в политиката за детските обезщетения са съобразени с нуждите на младите семейства, а безработицата и временната неработоспособност остават на нивата от 2025 г.

Дискусии и позиции относно бюджета на НЗОК

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса беше обект на широко обсъждане и разделени мнения. АИКБ и КНСБ се въздържаха от подкрепа, а държавният бюджет получи подкрепата на всички социални партньори, с изключение на АИКБ.

Финансови параметри на НЗОК за 2026 г.

• Общи приходи и трансфери: 5,288 милиарда евро
• Ръст на средствата за здравеопазване: 9,2% спрямо 2025 г.
• Резерв на Касата: 155,193 млн. евро
• Изграждане на електронна здравна карта: Предвидени 40 млн. евро

Доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК, обясни, че в бюджета са заложени увеличения за всички ключови медицински дейности: извънболнична и болнична помощ, медико-диагностични дейности, лекарства и медицински изделия. Системата за електронна здравна карта ще улесни достъпа до пациентските досиета и ще гарантира прозрачност в здравеопазването.

Министърът на здравеопазването, доц. Силви Кирилов, и министърът на финансите Теменужка Петкова потвърдиха подкрепата си за проекта на бюджета, като подчертаха създаването на стабилна финансова рамка за здравноосигурителните плащания.

Ключови коментари от социалните партньори

Социалният министър Борислав Гуцанов отбеляза, че новият бюджет дава дългосрочни гаранции за работниците, увеличава минималната работна заплата и майчинството, като всички мерки са ориентирани към социална стабилност.

Румен Радев от АИКБ акцентира върху необходимостта от отпадане на автоматичните механизми за определяне на възнаграждения и настоя за корекции в съответните закони. Добри Митев от БСК подчерта, че дебатът е разкрил системните проблеми на държавното управление.

КРИБ подкрепя новия бюджет, като подчерта значението му за стабилното влизане на страната в еврозоната. Президентът на КНСБ Пламен Димитров вижда бюджета като гаранция за финансова увереност при контролиран дефицит, но отбеляза нуждата от допълнително финансиране за БДЖ и Български пощи.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ определи бюджета като компромисен и настоя разпределението на възнагражденията в публичния сектор да се консултира със синдикатите. След увеличението на майчинството, демографската политика остава „замразена“.

Следващи стъпки и обсъждания по пътната карта

Министър Гуцанов подчерта необходимостта от обсъждане на „пътната карта“ за развитие на пенсионната система, която да гарантира устойчивостта ѝ в следващите години. Социалните партньори изразиха готовност да участват активно в подготовката и приемането на законодателни промени, гарантиращи справедливост и ефективност в осигурителната система.