Велоклубовете настояват за модерни транспортни условия

Бъдещето на велоалеите

В навечерието на подготовката на бюджета за 2026 г. отново на дневен ред излиза една от обсъжданите теми в градската среда – развитието на транспортната инфраструктура и по-специално системното изграждане на качествени велоалеи. Многократно по комисии, в работни срещи между общината и граждански групи се обсъжда липсва завършена визия и цялостен план за велосипедната мрежа.

Нуждата от цялостна схема, а не подход „на парче“

В последните години общината включва в бюджета отделни отсечки – тази година са заложени четири нови велоалеи, някои от които свързват училища или важни булеварди. Това би било стъпка напред, ако тези трасета бяха част от обща свързана велосипедна схема. Вместо това те продължават да са частични, фрагментирани и да не решават реалния проблем: липсата на цялостна концепция за велосипедното движение в Морската столица. Но подобен подход води до конфликти по трасетата, опасни участъци и инциденти. Някои от вече изградени велоалеи се оказват компрометирани заради некачествено изпълнение, неправилно планиране или липса на координация с подземната инфраструктура. Примерите за паднали велосипедисти, остри неравности или конфликтни точки с пешеходци и паркирани автомобили са многобройни и показват, че проблемът е системен.

В среща на общината с местно обединение на клубове, вело бизнеси, граждански инициативи гражданите  настояват реалното изпълнение на трасетата да започва от заданието и да бъде функционално, съобразено с различните групи велосипедисти, и най-вече – да бъде обсъдено експертно, включващо, публично още преди започване на проектирането. Доскоро проектантите са били поставяни пред вече изработени задания, а вело-експерти не са имали възможност да дадат насоки. Последвалите резултати са навред из града очевидни и тепърва трудно ще се коригират. Затова от велоклубовете настояват за общински служител, който да сътрудничи на велосипедните общности.

„Велоклубовете да съдействат, а не да са засегнати от резултатите“

Друг ключов момент е неизбежната тема за паркоместата. В много участъци изграждането на велоалея означава премахване на автомобилни места. Това води до напрежение, защото за живущите паркирането е все така приоритетно. От друга страна, урбанистичната логика на съвременните градове налага идеята, че повече паркинги означават повече автомобили и повече трафик, което не е алтернативна мобилност защото според някои идеи по урбанизъм съвременният жител върви пеша, кара колело, тротинетка или ползва обществен транспорт.

Но без липса на алтернативен транспорт проектирането на нови квартали с повече велосипедни места, отколкото с паркоместа е утопия, защото местната среда не може да решава транспортните си проблеми със стари методи. Според местната управа разширяването на зоните за платено паркиране е едно от работещите решения, защото се  намалява хаотичното паркиране и трафика. Но това се случва и при силни обществени реакции.

Транспортният план като системно решение

Надеждите за цялостно подобрение са насочени към няколко големи проекта като: План за устойчива градска мобилност, Нов транспортен план, Динамичен модел на трафика, Масово броене на потоците чрез камери и GPS данни. Тези инструменти могат да дадат реална картина за движението в града и да определят ясно кои маршрути трябва да бъдат приоритет за велосипедно и пешеходно движение. За първи път общината предвижда интегриране на велоалеите в общия модел на организация на движението – стъпка, която отдавна се очаква.

Модерната транспортна политика

Велосипеди, тротинетки и електрически скутери вече не са периферна добавка на транспорта, а равностоен елемент на мобилността. Граждански сдружения, местни бизнеси и физически лица ясно заявяват готовност да участват, като техните експертите настояват за професионален подход, а общината вече разполага с инструменти за планиране. Затова от велоклубовете настояват да се премине от обещания и декларации към реално, устойчиво и качествено изпълнение на транспортните решения.