„Кайрос“ криза пред брега
Танкерът „Кайрос“, ударен от украински морски дронове край Турция на 28 ноември, се оказа до българския бряг на 5 декември и в критично състояние. Корабът се закотви едва на 5–6 кабелта от сушата, без офицери на борда и с минимален персонал от изпълнителски състав. Според капитан Александър Калчев от Българската морска камара това поставя сериозен риск: при влошаване на времето корабът може да бъде изхвърлен на брега. Той определя липсата на офицерски контрол и забавените реакции на институциите като „пълна неадекватност“, сравнима с казуса „Вера Су“.
Въпросите за управлението на кризата и координацията между българските и турските служби остават отворени. Реална е опасността от екологичен инцидент.
Вертолетите „Пантер“ осигуряват спасителната операция
В най-тежкия момент именно ВМС и морската авиобаза „Чайка“ поемат инициативата. Три екипажа на вертолетите „Пантер“ доставят храна, вода, медикаменти и генератор на екипажа на „Кайрос“. В условия на силен вятър, ниска облачност и морско вълнение от 3–4 бала, летците успяват да зависнат на 40 метра височина и да спуснат капитан Димо Тюфекчиев на палубата, където той един по един привързва и евакуира седмината моряци.
По думите на капитан втори ранг Николай Колев тези действия са резултат от години подготовка – „рутина, която се изгражда с хиляди часове във въздуха“. Именно тази подготовка позволява „мисията на ръба на времето“ да бъде изпълнена успешно, въпреки наближаващата нощ и влошаващите се условия.
Признание за 12-те спасители – предложени за награда
Дванадесетте военнослужещи от трите екипажа, участвали в спасителната операция, са предложени за награда от министъра на отбраната Атанас Запрянов. Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов изтъкна, че това е пример за професионализъм на световно ниво и доказателство, че българските ВМС могат да действат ефективно в реална кризисна среда.
Авиобаза „Чайка“ обаче работи в трудни условия: хеликоптерите се прибират в хангар, построен през 1941 г., в който „понякога е по-студено вътре, отколкото навън“. Въпреки това екипажите поддържат най-високия нальот в Българската армия.
Системна липса на координация и старо оборудване
Инцидентът с „Кайрос“ отново извади на повърхността хронични слабости йкато липса на бърза реакция, тромаво финансиране на операции, недостиг на модерни хеликоптери, остаряла инфраструктура, липса на официални лица на борда на танкера и риск от екологична катастрофа.
Капитан Калчев от Българска морска камара подчерта, че България не е научила уроците от „Вера Су“, а системата за реакция в подобни ситуации продължава да бъде „объркана и неоптимизирана“.
Бъдещето на морската авиация
Контраадмирал Михайлов заяви ясно: ВМС имат нужда от още поне два хеликоптера. Новите модулни патрулни кораби, предназначени за носене на авиация, увеличават потребността от въздушна техника.
Инцидентът с „Кайрос“ показа, че бързата реакция по въздух е решаваща. В условията на буря, мрак и ограничено време именно въздушните екипажи предотвратиха възможна човешка трагедия. Това е силното доказателство, че модернизацията не е лукс, а необходимост.
