България срещу най-голямата епидемия от коклюш от десетилетия насам
Според последния доклад за здравния статус на българите, България преживява огромен ръст на случаите на коклюш – известен още като „магарешка кашлица“. През 2024 г. броят на заболелите скача драматично: от 20 на 2 721 случая, което представлява 136-кратен взрив, невиждан от десетилетия. За сравнение, подобна реакция не се наблюдава в останалата част на Европа, съобщава бТВ.
Коклюшът засяга най-тежко бебетата и децата
Докладът на Министерството на здравеопазването очертава тревожна картина на детското здраве в страната. Според статистиката, 85% от всички случаи са сред деца и юноши. Най-уязвими са кърмачетата, при които заболеваемостта достига шокиращите 411 промила – показател за сериозни пропуски в ранната защита.
Географско разпределение на епидемията
Епидемичният взрив е концентриран основно в София и региона, където заболеваемостта достига 118 на хиляда. Следват София-област, Кюстендил, Благоевград и Перник. Експертите свързват проблема с големия брой неимунизирани деца, основно по немедицински причини – откази от родители, пропуски на лекари, миграция. През последните две години има и три смъртни случая на бебета в следствие на заболяването.
Промени в имунизационния календар
В отговор на нарастващия брой заболели, властите въвеждат промени в имунизационния календар – ваксинацията срещу коклюш вече започва след шестата седмица, а от тази година се въвежда и имунизация за бременни жени след 27-та гестационна седмица.
Висока детска смъртност: алармиращи данни и причини
През 2024 г. детската смъртност в България достига 4,5 на хиляда раждания – макар и под равнището от 2023 г., тя остава значително над средното за ЕС (3,3 на хиляда). За година 238 деца не са доживели първия си рожден ден. Експертите подчертават, че „голяма част от смъртните случаи са предотвратими“. Сред възможните решения се открояват по-добра пренатална грижа, достъп до специалисти и скринингови програми.
Перинатална и неонатална смъртност
Перинаталната смъртност през 2024 г. е 7,3 на хиляда, а неонаталната – 2,7 на хиляда. Въпреки лек спад, тези нива продължават да будят тревога.
Бебета с ниско тегло – индикатор за социални и здравни неравенства
Докладът описва, че 11,5% от новородените в България се раждат с тегло под 2 500 г., което е значително над средното за ЕС. Това често е резултат от бедност, недохранване, липса на пренатални грижи, рискови социални групи и вредни навици сред бременните жени, включително тютюнопушене. Такива бебета са по-уязвими към инфекции, проблеми в развитието и хронични заболявания.
Тенденции при детските заболявания
През 2024 г. 189 241 деца на възраст до 6 години са били прегледани, като при 11 491 са диагностицирани заболявания. Най-често срещани са респираторните заболявания – 17 на хиляда, включително алергичен ринит, астма, пневмония и аденоидни вегетации.
Други значими заболявания сред децата
- 816 деца със специфични забавяния в развитието (4,8/1000)
- 1 069 със затлъстяване
- 1 168 с проблеми със зрението (164 с тежко намалено зрение или слепота)
- 253 с епилепсия, 139 с детска церебрална парализа, 42 с глухота
- 114 деца с диабет, 23 – със злокачествени новообразувания, 3 с рак до 3 години
Изводи и решения според експертите
Данните за 2024 г. единодушно показват системна криза в детското здравеопазване в България. Епидемията от коклюш е можела да бъде избегната, а голяма част от детската смъртност е предотвратима чрез:
- По-добър достъп до качествена медицинска грижа за бременни и деца
- Ефективни имунизационни програми
- Скрининг и ранна диагностика
- Здравно образование и превенция
