Случай на бяс след трансплантация на бъбрек в САЩ: Прецедент и разследване

Мъж от щата Мичиган е починал от бяс, след като получил бъбрек от донор, който се е заразил от диво животно. Необичайният и трагичен случай бе съобщен от болница в Охайо и отразен от „Гардиън“. Според информацията, донорът е бил одраскан от скункс, докато защитавал коте в плевнята на имота си в Айдахо.

Как се е развила инфекцията?

Трансплантацията на бъбрек се е състояла през декември 2024 г. Около пет седмици по-късно реципиентът проявил симптоми като тремор, слабост в долните крайници, объркване и инконтиненция. Пациентът бил хоспитализиран, поставен на командно дишане, но въпреки усилията на лекарите, скоро починал. Първоначално семейството уверило медиците, че той не e имал досег с животни, което направило диагнозата неочаквана.

Донорът и веригата на инфекция

При по-задълбочено разследване на случая се установява, че донорът е бил одраскан от скункс през октомври – два месеца преди смъртта си. Животното проявило хищническа агресия към коте, а при отблъскването му, мъжът получил кървяща драскотина. Пет седмици по-късно самият донор развил симптоми като обърканост, затруднено преглъщане, халюцинации и схванат врат, след което изпаднал в безсъзнание след сърдечен удар. Въпреки опитите за реанимация, мозъчната му смърт е била обявена, а левият бъбрек дарен за трансплантация.

Изследванията установяват причината

Лекарите повторно тествали лабораторните проби от донора, които първоначално били отрицателни за бяс. Новата биопсия от бъбреците му обаче установила щам, „съвместим с бяс от сребрист прилеп“, което категорично доказало причината за смъртта му и предаването на инфекцията чрез трансплантирани органи. Разследването посочва „вероятна тройна верига на предаване“ – прилеп заразява скункс, скунксът предава инфекцията на донорът, а донорът – на реципиента.

Медицинската практика и последици

Този инцидент се нарежда сред едва четири документирани случаи на предаване на бяс по пътя на трансплантацията в САЩ от 1978 г. досега. Трима души са получили органи от същия донор, което повдига въпроси за комплексната оценка на риска при донорство и необходимостта от още по-строги тестове при контакт с диви животни.

Заключение

Случаят подчертава значимостта на подробната анамнеза на донорите и изследванията на инфекциозните рискове, особено при трансплантации от починали лица. Разследването на този инцидент може да доведе до по-строги протоколи и промени в трансплантационната практика.