Строежът до оградата на Хуманитарна гимназия – върху градинка, създадена от младежи

Конфликт между градоустройството и гражданската чувствителност

Когато градската среда се променя, хората реагират не само рационално, но и емоционално. Архитектурата, пространството около училищата, кварталите и зелените площи не са просто обекти от бетон и асфалт – те са част от личната памет, от идентичността на жителите, от ежедневния им ритъм. Затова, когато върху терени, поддържани и облагородявани от подрастващите, внезапно се предвижда нов строеж, естествено възниква вътрешен протест. Подобен е случая с градинката, която 2018 г. е зацветяваиа и поддържана от ученици на Хуманитарна гимназия. Там по инициатива на Екоскаутите бе облагородено, а близката фасада бе подмазана и украсена. Но имотът е частен и за него вчера Общински съвет разреши строеж на 5 етажна сграда сред усещането за гражданско безсилие като решенията сякаш изглеждат взети в разрез с волята на общността.

Решението на комисията: одобрен ПУП върху зелено пространство от 600 кв.м

Комисията по архитектура към местния парламент във Варна одобри Подробен устройствен план и План за регулация и застрояване на два имота в непосредствена близост до Хуманитарната гимназия. Терените се намират между ул. „Георги Бенковски“, ул. „Атанас Георгиев“ и ул. „Хаджи Стамат Сидеров“, като общата площ е над 600 кв.м. Според плана на мястото ще бъде построена пететажна жилищна сграда. От гледна точка на администрацията това решение е в рамките на закона, отговаря на устройствените параметри и се вписва в политиката за развитие на жилищни зони. Но за жителите, учениците и родителите това е символ на презастрояване и потъпкване на местните ценности.

Законосъобразна загуба на зелените зони

Емоционалната реакция на недоволство е от по-дълбокия страх: че градът последователно губи своите зелени, открити пространства – място на биоразнообразие, зеленина, птичи местообитания и свежест. А когато близо до образователна институция се изгражда масивна нова сграда, тя може да промени характера на цялото пространство, заради осветеност, трафик, шум, безопасност. Хората имат усещане, че общностният интерес е отстъпил пред интересите на бизнесa и фискалните нужди на администрацията — такси, данъци, инвестиции. Така конфликтът не е просто физически, а ценностен: какво бъдеще искаме за града и как всъщност местната управа определя това развитие?

Гражданската воля срещу бюрократичните механизми

Един от най-болезнените аспекти на подобни случаи е усещането, че местните хора нямат условия да се противопоставят ефективно. Процедурите по ПУП и ПРЗ обикновено са технически и сложни, често в тях участват ограничен брой специалисти на общината и инфилтрирани от големите строителни предприемачи експерти. Обществени обсъждания почти не се провеждат или са обичайно слабо популяризирани. А когато решението вече е одобрено, а инвестиционния процес е стартиран е вече почти невъзможно това да бъде спряно или променено. Това поражда вътрешната „емоционална буря“ на тревожните чувства, че гражданската воля следва интересите на администрацията и бизнеса, а не е обратното.

Какво е бъдещето на Общия устройствен план

Гражданите все повече реагират с подписки, протести и ангажираност да изразяват отношението си към местния Общ устройствен план, чиито устройствени параметри обезлесяват и презастрояват Варна. В града виждаме, усещаме претоварване на територията, като проблемите с плътността на застрояване е, че за тях не се взима под внимание общата картина, а административно се действа „на парче“ в гонене на тесни икономически интереси.

Общата картина на Варна от това е само следствие от отсъстващата осъзнатост сред градските управници, че бюрократичните механизми на Устройствения план не са съвременни, нито подходящи и полезни да поддържат града като е ценна система,  която принадлежи на хората и подпомага тяхната добра и качествяена среда за живот. И докато тази осъзнатост отсъства – случаите на застроени зелени и открити пространства в Морската столица ще са само една обичайна рутина.