Какво реално стои зад образа?
Всяка зима, когато снегът започне да се трупа по первазите, а в тъмните следобеди заблестяват коледните светлини, един стар въпрос отново се промъква тихо в детските и… не чак толкова детските умове: съществува ли Дядо Коледа?
На пръв поглед отговорът изглежда лесен. Възрастните често махват с ръка: „Разбира се, че е измислен герой.“ Но ако се вгледаме малко по-дълбоко, ще видим, че историята не е толкова проста. Дядо Коледа е едновременно легенда, древен персонаж, културна традиция и символ на нещо, което далеч надхвърля списъка с подаръци под елхата.
Историците твърдят, че образът му произлиза от Свети Николай – щедър епископ, който преди повече от 16 века тайно оставял дарове на нуждаещите се. Фолклористите пък говорят за зимни духове и обичаи, предавани през поколения. Психолозите добавят, че фигурата на Добрия старец носи усещане за сигурност, надежда и чудо – нужни на всяко дете и на всеки възрастен, независимо от времето.
Но ако погледнем отвъд науката и легендите, ще видим, че въпросът „съществува ли Дядо Коледа“ всъщност пита: Съществува ли още в нас способността да вярваме в доброто? Да се радваме искрено? Да даваме без очакване?
И тогава отговорът звучи съвсем различно. Дядо Коледа е реален – не като човек, който влиза през комина, а като идеята, че на света все още има място за щедрост, топлина и чудеса.
А може би, кой знае – докато звънчетата на шейната ехтят в коледната нощ, никой не може съвсем категорично да каже какво се случва там, отвъд снега и тишината.
Виктор Калицов
