Експерти предупреждават: Дълговата икономика води България към криза и външен кредиторски борд

Предупреждение: Дълговата икономика на България застрашава макроикономическата стабилност

След промените в план-сметката за 2026 г. общественото недоволство във връзка с новия бюджет продължава. Анализатори алармират, че някои важни мерки са преместени за 2027 г., а ключови изисквания като СУПТО и данъчни промени са премахнати. В същото време фискалната рамка се поставя на гласуване в пленарната зала, без да бъде обсъдена от ресорните комисии, което експерти определят като противозаконно и без достатъчно аргументация.

Икономистите Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов: Риск от дългова криза

Икономистите доц. Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов са категорични, че настоящата икономическа политика може да доведе до сериозни и дълбоки проблеми. В ефира на Нова Нюз доц. Ножаров определя бюджета за 2026 г. като „деформиран“, при който ключовите параметри остават непроменени.

„Този вариант няма да издържи прегледа за макроикономически дисбаланси пред Европейския съвет,“ подчертава доц. Ножаров.

Ключови несъответствия в бюджета: ДДС и въглеродни квоти

Ножаров обръща внимание на два основни източника на несъответствия – събираемостта на ДДС и въглеродните квоти. Въпреки че международната цена на квотите е между 62-63 евро, в бюджета са заложени 75 евро за квота – нереалистично висока стойност, която изкуствено завишава приходната част.

Равносметката е, че според Ножаров „поне 3,5 млрд. не излизат от никъде“, което е сериозно притеснение за прозрачността и реалистичността на бюджета.

Растящият държавен дълг ще доведе до криза до 10 години

Най-сериозната тревога на двамата експерти е свързана с управлението на държавния дълг. По думите на доц. Ножаров, държавният дълг остава на нивото от 10,5 млрд. евро, а това означава, че България развива опасен модел на дългова икономика.

„Всеки студент може да направи бюджет с такъв дълг. Тази дългова икономика ще доведе до криза в рамките на 10 години. Ще влезем в кредиторски борд – кредиторите не се интересуват от социални разходи или заплати“, предупреждава доц. Ножаров.

Капиталовата програма – скрити разходи

Доц. Ножаров посочва и още една манипулация – капиталовата програма често се представя само в рамките на бюджета, без да се отчита в консолидираната фискална рамка. Част от разходите се изваждат, като се прехвърлят като съфинансиране чрез заеми или чрез допълнителна капитализация на държавни предприятия. По този начин истинският размер на държавните разходи се прикрива и изглежда по-нисък, отколкото е реално.

Дефицит и Еврозоната: Външен натиск и възможни реформи

Юлиан Войнов допълва:

„Ще бъде изключително трудно да задържим дефицита под 3%. Ако го надхвърлим, 2027 г. ще стане тежка – ще правим реформи под външен натиск. Никой няма да ни позволи да разрушаваме стабилността на Еврозоната.“