24 държави от ЕС се споразумяха за 90 млрд. евро заем за Украйна – Чехия, Унгария и Словакия отказаха участие
Исторически 17-часови преговори водят до компромисно решение
В ранните часове след продължителен 17-часов преговорен маратон лидерите на Европейския съюз се обединиха около схема за финансова помощ към Украйна. На срещата беше постигнато съгласие за заем в размер на 90 млрд. евро, предназначен да покрие нуждите на Киев през 2026 и 2027 г. България се нареди сред 24-те подкрепящи държави-членки, докато Чехия, Унгария и Словакия получиха право на отказ и няма да поемат финансови ангажименти. С това ЕС избра да не използва незабавно замразените активи на Руската централна банка за отпускането на средствата.
Белгийският премиер и международното право – ключови акценти от срещата
Белгийският премиер Барт де Вевер, подложен на сериозен натиск, определи сделката като победа за международното право и финансовата стабилност. Президентът на Украйна Володимир Зеленски изрази подкрепа за навременното вземане на решение, акцентирайки върху критичната нужда от ресурси за страната си през второто тримесечие на 2026 г.
Въпреки емоционалните мотиви за използване на руските активи, рационалността надделя. Според Де Вевер, този компромис показва силата на прагматичните решения в ЕС.
Провал на схемата за „репарационен заем“ и реакциите на лидерите
Амбициите на Брюксел се сблъскват със скептицизъм
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не успя да прокара плана си за директно използване на руските активи като гаранция за заем. По думите на Де Вевер, амбициозната схема претърпя неуспех, а пасивността на Франция и Италия допълнително засили съмненията. Дори един от главните поддръжници – германският канцлер Фридрих Мерц – призна сложността на предложението.
Междувременно закъснението в представянето на текста позволи на лидерите от Италия и Франция да мобилизират критична съпротива, а в рамките на преговорите те останаха твърдо против новата схема.
Механизмът за помощ: Как ЕС гарантира стабилност на Украйна
Засилено сътрудничество като ключов инструмент
Споразумението предвижда заем от 90 млрд. евро, който да бъде набран на капиталовите пазари и обезпечен с бюджетния резерв на ЕС. По силата на механизма за „засилено сътрудничество“ (член 20 от ДЕС), подкрепата ще бъде реализирана от 24 държави-членки, без да се изискват гаранции или финансови ангажименти от Чехия, Унгария и Словакия.
Украйна ще връща средствата едва когато получи реални репарации от Русия, а руските активи остават блокирани до този момент. ЕС запазва правото да ги използва за погасяване на заема, съобразявайки се със законодателството и международните норми.
Заемът е обвързан с конкретни критерии:
- Укрепване на отбранителната индустрия – фокус върху европейския и украинския капацитет;
- Реформи – поддържане на върховенството на закона и борба срещу корупцията;
- Сигурност – вземане предвид на националните политики за отбраната.
Временна рамка пред планирания репарационен заем
Тази схема се разглежда като временно решение, докато Европейският съвет и Европейският парламент работят върху по-амбициозния репарационен заем, който да бъде обезпечен директно с приходите от руските активи. Така ЕС строи финансов мост, който да гарантира непрекъсната подкрепа за Украйна и да увеличи натиска върху Москва.
Кой спечели от сделката?
Чехия, Унгария и Словакия се оказаха големи победители благодарение на правото си на отказ, като избегнаха всякакви финансови поети задължения. Унгарският премиер Виктор Орбан определи изхода като голям успех за страната си.
Руският фонд Кирил Дмитриев също коментира, че завоят на ЕС е победа за здравия разум. Въпреки скептицизма германският канцлер Мерц заяви, че натискът върху Путин трябва да продължи, а руските активи все пак ще бъдат използвани като обезпечение.
Фон дер Лайен и политическите последици за Брюксел
Срещата в Брюксел разкри ограниченията на влиянието на Урсула фон дер Лайен и опасностите от прекомерно обещаване на юридически нестабилни идеи. Забавянето на текстовете позволи на противниците да укрепят позициите си и изпрати ясен сигнал, че големите европейски столици вече определят темпото в правните и финансови дебати.
Европейският съюз: Рационалност пред идеология
Финалните заключения от срещата показват, че подкрепата за Украйна ще продължи, но ЕС предпочита финансовата устойчивост пред идеологическия активизъм. Новият механизъм за заем осигурява ресурсите за Киев през 2026-2027 г., като Балканите, в лицето на България, остават сред най-отдадените на европейската солидарност.
