Утре, на 22 декември Българската православна църква чества Св. Анастасия, а имен ден празнуват всички с имена: Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка, Ася, Наташа, Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, Стас, Тана, Таша, Точо, Таско, Шинка, Шина. Честито!
Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. От Хрисогон и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог.
Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Нейният мъж негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.
След това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните.
В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан (284-305 г.) заповядал да накажат със смърт и стареца Хрисогон.
Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския управител. Той я уговарял да се отрече от Христа, но като се убедил, че думите му са безполезни, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници – Улпиан , за да може той да я уговори или принуди да се отрече от Христа. Като се убедил, че всички усилия са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но изведнъж го постигнала внезапна смърт.
Анастасия пак започнала да върши милосърдни дела, обаче била наново затворена от новия илирийски управител – човек твърде користолюбив, който й предлагал да я освободи от мъченията, ако тя му предаде имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните. Управителят решил да умори Анастасия чрез глад. Два пъти по 30 дни не й давали ни храна, ни питие. Но Анастасия, подкрепяна от Божия сила, оставала здрава.
Управителят осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една голяма ладия заедно със 120 осъдени. Когато ладията отплувала доста далече от брега, войниците отворили в нея няколко дупки и се прехвърлили в друга ладия. Но за учудване на всички ладията, обречена на загиване, благополучно се държала над водата. Спасените по такъв чудесен начин повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и се удостоили със св. Кръщение.
А управителят, като узнал за тяхното чудесно спасение, втори път ги осъдил на смърт и ги предал на различни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
У нас този празник е разпространен главно сред населението в Родопите. На този ден вярващите там се спазват някои строги забрани. Жените не вършат никаква домашна работа. Според народните вярвания с лика на тази светица се персофиницира физическата смърт на човека. Старите хора вярват, че ако някоя стопанка не спазва това, то тогава нейния дом ще бъде сполетян от беда.
