Рая Назарян няма да бъде служебен премиер: ГЕРБ взема ясно политическо решение

Рая Назарян отпада като вариант за служебен премиер

Заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, Деница Сачева, заяви категорично в ефира на предаването „Защо, господин министър?“ по bTV, че Рая Назарян няма да приеме позиция на служебен премиер. Многократно този въпрос е бил обсъждан, а и самата Назарян е потвърдила отказа си. ГЕРБ взима изрично политическо решение, според което председателят на Народното събрание Рая Назарян няма да заема поста на служебен министър-председател.

Причини за отказа: нужда от безпристрастност и обективност

Деница Сачева акцентира, че организацията на предстоящите избори трябва да бъде максимално обективна и безпристрастна. Избирателният процес изисква лице, което не е свързано с конкретна политическа партия, тъй че Назарян, като ярко политическа фигура, не може да поеме тази роля.

Конституционни рамки и „домовата книга“

БТА припомня, че според чл. 99 от Конституцията, при липса на съгласие за ново правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи, назначава служебно правителство и насрочва нови избори. Кандидатите за служебен премиер са от определен кръг лица: председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.
Сачева определи т.нар. „домова книга“ като неудачна, но подчерта, че в рамките на този механизъм отговорността остава при президента Румен Радев.

Компромисът с конституционните промени

На въпрос защо ГЕРБ са подкрепили тези промени, Сачева посочи, че това е бил компромис, който осигури правителство, докато Конституцията се приема като решение на всички проблеми.

Политическа нестабилност: причини и последици

Сачева заяви, че свръхамбициите на управляващите са се сблъскали със свръхпопулизма на опозицията, което е довело до нови избори и нестабилност. През последните пет години са проведени седем избори, струващи над един милиард лева, без съществено развитие в основните системи.
„Междувременно не е имало съществено развитие в нито една система, напротив – всички системи буксуват заради постоянната нестабилност“, допълни Сачева, отбелязвайки, че страната е управлявана от 11 служебни кабинета, като седем от тях са били през последните пет години.

Трудната коалиция и моделът „Борисов“

Коалицията според Сачева е била изключително трудна, с различни визии за бъдещето на България. ГЕРБ е играла ролята на спойка между всички субекти в управлението и е понесла най-големите негативи. „Нашите усилия са били насочени към основните стратегически приоритети – Шенген, еврозона, борба с контрабандата, връщане на деца в училище, увеличаване на приходите от данъци“, заяви Сачева.

Коалиционна култура и очаквания на гражданите

Сачева подчерта, че хората в България изпращат ясно послание – никоя политическа партия няма да получи пълно мнозинство. Българското общество е различно, и иска коалиционно управление, а ако се търси пълно мнозинство – правителство трудно ще има.

Изборен кодекс и бюджет: предизвикателства пред управлението

Изборният кодекс е приет на първо четене след продължила работа, като се подкрепят текстове, свързани с преброителни машини и запазване на част от гласуването на хартия, но с изцяло машинно преброяване.
Относно бюджета, Сачева поясни, че първият вариант беше съобразен с всички подкрепящи партии, но вторият не бе приет, въпреки одобрението от синдикати и работодатели. Липсата на редовен бюджет се отразява негативно на гражданите и работодателите, а актуализацията на заплатите с инфлацията според Сачева е незаконна и неефективна.