Загадката на необичайния междупланетен посетител
Обектът, първоначално приет за метеорит с име 3I/ATLAS, достигна в петък най-близката си точка до Земята, което предоставя рядка възможност за детайлни наблюдения. Според астрофизика от Харвард Ави Льоб, моментът е особено благоприятен, тъй като съвпада с новолуние и липса на силна лунна светлина. Макар че обектът не представлява опасност, неговото поведение буди сериозен научен интерес.
Антиопашката – феномен без ясно обяснение
Една от най-големите аномалии на 3I/ATLAS е т.нар. „антиопашка“ – струя от материал, насочена към Слънцето, а не в противоположната посока, както е типично за кометите. Тази струя е изключително тясна и дълга – около десет пъти по-дълга, отколкото широка, и достига дължина до един милион километра. Подобно явление не се вписва лесно в стандартните модели за поведение на кометите.
Необичайна ориентация и въртене
Допълнително объркване внася фактът, че оста на въртене на обекта е насочена към Слънцето. Това означава, че 3I/ATLAS има постоянна „дневна“ и „нощна“ страна – нещо коренно различно от Земята. След преминаването си покрай Слънцето, струята се е появила от противоположния полюс, което повдига въпроси защо точно полюсите проявяват подобна активност.
Най-вероятното обяснение за обекта е неговия естествен произход, макар че обектът има изключително редки качества и по свойства прилича на технологичен артефакт. Тясно колимираните струи напомнят по-скоро на двигател или защитен механизъм срещу слънчевия вятър, отколкото на спонтанно изпарение на лед. Именно тези несъответствия карат учените да настояват за по-задълбочени анализи.
В следващите седмици и месеци 3I/ATLAS ще бъде наблюдаван от стотици наземни обсерватории, както и от космически телескопи като Hubble и James Webb. Очаква се новите данни да помогнат за изясняване на природата на обекта според всички възможности на съвременната наука.
