След промените в Семейния кодекс: Ще улесни ли съвместното родителство без съгласие?

Наскоро приети промени в Семейния кодекс позволяват на съда да налага съвместно упражняване на родителски права дори без съгласието на родителите, но експерти и обществеността остават разделени относно ефективността и потенциалните рискове, особено в случаи на домашно насилие.

Парламентът прие скорошни промени в Семейния кодекс, които позволяват на съда да постановява съвместно упражняване на родителските права след развод, дори когато родителите не са постигнали съгласие по въпроса. Тези законодателни промени, които бяха обект на дългогодишни дебати и предизвикаха силни обществени реакции, включително протести „за“ и „против“, отново извадиха на преден план разделението между майки и бащи. Правозащитници изразиха опасения, че промените крият рискове, особено в ситуации на продължаващо домашно насилие.

Един от коментиращите, Борисов, посочва, че идеята за „възлагане“ на родителски права от страна на съда е „най-голямата измама в българското право“. Той обяснява, че правата поначало принадлежат и на двамата родители и съдът само формализира съществуващи такива, без реално да „възлага“ нещо отнемано. Борисов пояснява, че често наричаното „споделено родителство 50:50“ всъщност означава значимо и постоянно присъствие на всеки родител в живота на детето, а не стриктно разпределение на времето. Според него, настоящата система създава родител „24/7“ и друг, който е само „неделен родител“, докато новите промени целят да изменят този модел.

Анелия Горгорова от гражданско обединение „Разумно споделено родителство” подчертава, че отглеждането на дете е свързано най-вече с отговорности, а не с права, което често се забравя. Тя отбелязва, че промените са насочени най-вече към проблемните случаи, характеризиращи се с дълбок конфликт и история на насилие. Горгорова поставя под въпрос практическата приложимост на тези режими, особено при много малки деца (6-8 месеца), които трябва да бъдат предавани между родителите, както и при усложнената логистика с детска градина, училище, хобита и извънкласни дейности. Тя изразява съмнение в способността на съда ефективно да разрешава такива сложни конфликти.

Според Горгорова, практиката показва, че понякога родителски права се дават на родител, който е упражнявал насилие години наред, като се пропускат важни фактори като емоционалното състояние и физическия статус на децата, както и дали те са били свидетели или участници в насилие.