Коледа в България – тиха, семейна и насочена навътре
Коледните празници в България традиционно се свързват с уюта на дома, със семейството и със символиката на приемствеността. Както обяснява д-р Росен Гацин от БАН, Бъдни вечер е „затваряне на дома“ – време без шум, без външна показност и без излишна демонстрация. Подреждането на трапезата има характер на имитативна магия – тя пресъздава плодородието на отминалата година и надеждата то да се повтори в следващата. В този контекст Коледа не е спектакъл, а дълбоко вътрешно преживяване, насочено към благодарност, смирение и връзка с природния цикъл.
Пищната Коледа по света и изнасянето на празника навън
В много европейски държави, а и извън Европа, Коледа е празник с пищни улични украси, светлини, пазари и масови събития. Вълнението е публично и видимо, а декорацията се превръща в централна част от преживяването. Този модел постепенно се пренася и у нас, често без да се отчита разликата в културния контекст. Така Коледа от вътрешен, семеен празник започва да се превръща в визуално съревнование, в което елхата играе ролята на основен символ, често лишен от първоначалния празничен смисъл.
Важно е да се подчертае, че елхата не е древна българска традиция. Първата коледна елха у нас се появява през 1879 г. в дома на княз Александър Батенберг. По-късно тя навлиза във Варна, София и Русе, а след това и в домовете на обикновените хора. Макар традицията да е възприета с ентусиазъм, тя остава сравнително нов елемент в сравнение с обредите около Бъдни вечер, коледуването и постната трапеза. Това поставя под въпрос доколко масовото отсичане на дървета може да се оправдае с „традиция“.
Дървета, които са расли 10–20 години, биват отсичани, за да украсяват дома за едва няколко седмици. Това разхищение противоречи както на съвременните екологични ценности, така и на традиционното българско уважение към природата. В миналото празниците са били свързани с благодарност за даденото от земята, а не с унищожаването ѝ за декоративни цели.
Смисълът на Рождество е раждането, животът и даровете – символизирани от влъхвите, които носят подаръци на Младенеца. В този контекст отсичането на живо дърво изглежда не само излишно, но и неетично. Алтернативи като живи елхи в саксия, многократни изкуствени украси или дори връщане към по-скромни символи биха били много по-близо до истинския дух на празника. Коледа не изисква жертви от природата, а осъзнатост, умереност и грижа – ценности, дълбоко заложени в българската традиция.
