Красотата в Древна Гърция: Стандарти за мъже и жени, които ще ви изненадат

От Афродита до атлетите: Какво е означавало да си красив в Древна Гърция?

Красотата е била изключително важна ценност в Древна Гърция, но представите за нея са се различавали коренно от днешните. Многобройни произведения на изкуството и философски трактати свидетелстват, че за древните елини физическата привлекателност е била не просто естетическа категория, а пряко отражение на вътрешните добродетели. Какво обаче е означавало да си красив тогава и защо техните идеали биха ни се сторили странни днес?

Мъжката красота: Сила, морал и… скромност

В древногръцкото общество красивите мъже са били смятани за морално безупречни. Според публикация на Greek Reporter, тази пряка връзка между външния вид и вътрешното съвършенство се е отнасяла предимно за мъжете. Популярни са били конкурсите за красота, известни като „калистеи“, като много от тях са били предназначени именно за мъже.

Атлетичното тяло като еталон

Идеалът за мъжка красота е включвал атлетично телосложение със заоблени, стегнати мускули и минимално количество мазнини. В пиесата си „Облаци“, драматургът Аристофан описва съвършения мъж като притежаващ „лъскав гръден кош, светла кожа, широки рамене, стегнати задни части“. Това цитира Джеймс Робсън в статията си „Красота и сексапил у Аристофан“, като добавя още един важен детайл.

Изненадващият символ на интелект

Една от най-големите разлики с модерните представи е отношението към размера на мъжките гениталии. Историкът Пол Кристъл в книгата си „В леглото с древните гърци“ (2016 г.) обяснява, че малките мъжки органи са се смятали за символ на интелект и висок морал. В гръцката комедия глупаците и сатирите често са били изобразявани с големи гениталии, което се е възприемало като „признак на глупост, по-скоро животинска, отколкото човешка“. Това е и причината много статуи на мъже да са голи – за да се покаже тази част от тялото, символизираща техния характер.

Женският идеал: От пищните форми до божествената белота

Еталон за женска красота са били изображенията на Афродита – богинята на любовта. За разлика от днешните идеали за слаба фигура, древните гърци са предпочитали жени с по-пищни форми. Статуята „Афродита Калипигия“ (буквално „Афродита с красивите задни части“) ясно показва предпочитанията към изпъкнали задни части, закръглена фигура, мазнини в областта на корема и тънка талия.

Извивките – белег на висок статус

Излишното тегло при жените се е смятало за изключително привлекателно, тъй като е било индикатор за висок социален статус. Слабите жени най-вероятно са били робини или работнички, които са полагали тежък физически труд и не са се хранели добре. Подобен белег на класа е била и бялата кожа. Както пише порталът Eternal Goddess, тя е означавала, че жената не прекарва време под палещото слънце, защото статусът ѝ позволява почивка на сянка. За постигането на този ефект е било популярно използването на оловно белило – токсичен козметичен продукт, за чиято вреда тогава не се е знаело.

Лицето на богиня: От Елена до Афродита

Въпреки предпочитанията към пищни форми, идеалът не е бил еднозначен. Венера Милоска например има малки гърди и издължено тяло с характерната за класическия период S-образна извивка, подчертаваща грацията. Интересно е, че стенописи от остров Тера (днешен Санторини), датиращи от около 1600 г. пр.н.е., показват, че червената коса се е смятала за изключително красива. Според историка Бетани Хюз, цитирана от BBC, най-красивата жена в света – Елена Троянска, е имала дълга златисточервена коса и сини очи. Тя е била и сложна личност от морална гледна точка, което добавя дълбочина към античното разбиране за красота.

Общи идеали за красота: Магията на симетрията и сглобените вежди

Математикът Питагор разработва формулата на златното сечение, свързвайки баланса и симетрията с красотата. Според този принцип, симетричните лица са се смятали за най-привлекателни. Тази мания по симетрията е довела до един от най-странните за нас днес модни трендове – сглобените вежди. Хората с вежди, които се сливат по средата (т.нар. „моно вежда“), са били смятани за особено красиви, тъй като това се е възприемало като белег за симетрия. Тези, които не са притежавали тази черта по рождение, са използвали кол (черен молив, подобен на сенки за очи), за да запълнят пространството между веждите си. Жените са използвали кол и за да очертаят очите си и да потъмнят миглите.