Сурва, сурва година, Весела година

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.

И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната: „…Сурва, сурва година, Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина, Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза, Пълна кошара с агнета (стока), Пълна къща с деца, Да ви е честита Новата година, До година, до амина“. Накрая сурвакарите изричат следното: „амин братко, кови магарето“. Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.