Въвеждането на еврото: Как се справят търговците с рестото и смяната на валутата

Осем дни с еврото в България: предизвикателства, решения и очаквания за бизнеса и клиентите

Вече осем дни България живее под знака на еврото, а малките магазини се изправят пред редица практически предизвикателства, особено при връщане на ресто и обмен на валута, съобщава Нова телевизия. В малък хранителен магазин в Монтана, собственикът Камен Аврамов разказва за сериозните трудности в първите дни – най-вече при връщането на ресто. По негови думи, около три дни са били нужни само за актуализиране на етикетите и цените в евро и левове, а режимът на работа е бил съкратен, докато екипът се адаптира към новите правила.

Аврамов отчита добра информационна кампания от страна на държавата – според него всички познават законовите права и задължения. На практика обаче, реалността за търговците се оказва по-сложна. Магазинът често прилича на обменно бюро: клиенти плащат с едри левови банкноти и очакват ресто в евро, а ресурсите за дребни монети са ограничени. Най-големите затруднения идват с липсата на монети от 1, 2 и 5 евроцента, както и от банкнотата от 5 евро, заради което понякога хората чакат дълго за ресто.

Натрупани левови стотинки – ново предизвикателство

Камен Аврамов споделя, че в магазина са се събрали между 15 и 16 килограма стотинки, които предстои да бъдат обменени в банка. Процесът по връщането на ресто в евро поставя търговците пред ежедневни изпитания и донякъде превръща магазина в своеобразна валутна точка за града.

Как реагират потребителите на прехода към евро?

Анкета сред жителите на Монтана показва различни модели на потребление. Част от хората предпочитат първо да изразходят левовете си, други използват паралелно и двете валути според наличността си. Връщането на ресто често се случва в левове поради липса на дребни евро монети, което е в разрез с нормативните изисквания, но се приема с разбиране. Клиентите внимателно проверяват рестото си, като разчитат на бързи сметки, без нужда от приложения или калкулатори. Въпреки началните обърквания, масова паника няма и преходният период се приема разумно и спокойно.

Какви са експертните мнения за процеса на замяна на лева с евро?

В ефира на Нова телевизия изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов и главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов анализираха процеса от техническа и икономическа перспектива. Според Иванов, въвеждането на еврото преминава по план, без сериозни системни проблеми – ключът за успеха е дългият подготвителен период. Банковата система и държавните институции са били добре подготвени, а основната тежест от прехода се усеща най-вече в търговската мрежа. Богданов сравни ситуацията в България с опита на Хърватия и отчете, че българските банкомати бързо са били заредени с евро от първия ден, което подпомогнало плавния преход.

Двойно обращение на валути – рискове и перспективи

Богданов обясни, че с всеки следващ ден левовете постепенно изчезват от обращение, тъй като търговците ги депозират в банките. Според него периодът на двойно обращение не крие рискове и не се налага допълнително удължаване, към което препраща и опитът на други държави.

Как влияе промяната върху цените и инфлацията?

Опасенията от масово поскъпване не са се реализирали според Добрин Иванов. Търговците са извършили коректно превалутиране и контролни органи следят активно ситуацията на терен. Иванов отбелязва стабилната работа на институциите, независимо от политическите турбуленции в края на 2023 г.

Богданов акцентира върху разликата между стоките и услугите – докато конкуренцията задържа цените при стоките, при услугите с по-слаба конкуренция има по-голям риск от поскъпване. Основен двигател на инфлацията при услугите е ръстът на доходите, който достига 12,6% за миналата година.

Еврозоната – предпоставка за растеж, но не гаранция

Експертите са единодушни: еврото не прави хората по-богати за един ден, а служи като предпоставка за повече инвестиции, по-висока продуктивност и ускорен икономически растеж. Богданов подчертава значението на стабилността и предвидимата политика за привличане на инвестиции, а първите измерими ползи от членството в еврозоната биха могли да дойдат от повишаването на кредитния рейтинг на България. В краткосрочен план най-видими остават предизвикателствата пред дребния бизнес и потребителите, докато големите икономически ефекти тепърва предстоят.